20 януари, София. „Шенген“ с 37%, „дубайски шоколад“ с 26 на сто и „санитарен кордон“ с 24% от гласовете са знаковите думи и изрази за 2024-та за България. Така гласуваха хората в традиционното проучване на обществените нагласи „Думи на годината с „Как се пише?“. След тях сред първите десет са „Гунди“, която беше на косъм да влезе в челната тройка, „избори“, „дезинформация“, „безводие“, „Тръмп“, „Ново начало“ и „Олимпиада“.
Инициативата за пореден път откроява най-важните теми и сюжети през изминалата година, като се изследва езиковата употреба както сред хората, така и в медиите. Във финалния етап всеки можеше да даде вота си в анкета за три думи и изрази, които са белязали 2024-та, а медийният анализ отново е предоставен от системата за глобален медиен мониторинг Sensika. Любопитно е да се отбележи, че между двете класации има само две съвпадения – едната пресечна точка е името на американския президент Доналд Тръмп, което оглавява подредбата на най-популярните личности в медиите, а другата дума е „избори“.
Думата победител „Шенген“ ясно сигнализира за европейската ориентация на българите, които оценяват ползите от членството ни в ЕС, отбелязват организаторите на инициативата – д-р Павлина Върбанова, създателка на „Как се пише?“, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка. Тук можем да направим съпоставка с миналогодишния първенец – словосъчетанието „изкуствен интелект“, което ни свърза с глобалните тенденции. „Санитарен кордон“, обратно – показва обществото ни отвътре – разделителните линии и поляризацията, невъзможността да постигнем съгласие за развитието на страната ни, допълват те.
Интересен би бил анализът на словосъчетанието, заело второ място – „дубайски шоколад“, смята д-р Върбанова. Един от прочитите му според нея е, че родната действителност ни е втръснала и търсим удоволствие в нещо външно и извън политиката. Друг и доста по-тревожен прочит е, че силата на социалните мрежи създава все по-големи рискове и както тази година избираме дубайския шоколад, така скоро може да дадем шанс на някой тикток политик да се сдобие с огромна власт.
„Гунди“ не успя да се нареди сред първите три с много малка разлика. Мисля, че имаме нужда от добри и светли примери в това объркано време“, казва Доротея Николова. Според нея изключително важно е съдържанието на думата, останала на шесто място – „дезинформация“, защото все по-неусетно и доброволно се въвличаме в изопачаването на действителността, а това влияе пагубно на изборите, които правим за нашето бъдеще.
„Думите на годината този път се родиха трудно. Почти около всяка от предложените на финала 10 думи витае парадокс или е натоварена с ирония. Точно както е в живота ни. „Шенген“ – тъй дълго чакан, че радостта се размина с пристигането му. „Дубайски шоколад“ – луксът на преситения и в същото време гладен живот. „Санитарен кордон“ – илюзията, че политиката има нещо общо с хигиената“, е анализът на Веселина Седларска, член на журито.
Според доц. Георги Лозанов селекцията на думите от хората показва, че сме си присвоили английската поговорка „Не тревожи тревогата, преди да те е разтревожила“. „Оказваме се, въпреки всичко, доволни от собствената си съдба през 2024 година и не губим оптимизъм дори пред нарасналите геополитически заплахи, вече вероятно според нашата си поговорка „Всяко зло за добро“.
Проучването сред нагласите на хората протече в три етапа. В първия – от 6 до 10 януари – всеки имаше възможност да даде предложения за думи на годината на страниците на „Как се пише?“ във Facebook, Threads и в Х. Обобщеният списък съдържаше 227 различни думи и словосъчетания. Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове 6-членното жури отся 10. Кои 3 от тях са най-значимите за нас като общество, избрахме в анкета от 13 до 18 януари в третия, последен етап.
За 2023 г. първенци бяха „изкуствен интелект“, „сглобка“ и „времеубежище“. През 2022-ра на челни позиции се озоваха „война“, „инфлация“, „Украйна“ и „избори“. А през 2021-ва на първите три места в анкетата се наредиха некнижовната дума „преценям“, „антиваксър“ и „изчегъртване“.
Журито за 2024 г. отново беше съставено от дългогодишни наблюдатели и участници в обществените процеси у нас и езикови експерти: д-р Павлина Върбанова – създателка на платформата „Как се пише?“, доц. Георги Лозанов – философ и медиен експерт, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистка, и д-р Иван Ланджев – поет и есеист. За да се чуе и гласът на по-младите, към тях тази година се присъедини актьорът и влогър Стефан Попов-Чефо.
Медиен анализ
9 милиона и 600 хиляди публикации в 10 123 информационни онлайн източника на български език за периода 1 януари – 31 декември 2024 г. са проверени в рамките на медийния анализ на системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika.
20-те най-често споменавани думи са: „България“, „Европа“, „САЩ“, „Русия“, „дете“, „война“, „Украйна“, „помощ“, „политика“, „министър“, „президент“, „подкрепа“, „избори“, „цена“, „партия“, „семейство“, „правителство“, „социален“, „управление“, „лекар“.
„Дете“ и „война“ отново, както и миналата година, са водещи за медиите и се нареждат непосредствено след най-тиражираните собствени имена – България, Европа, САЩ, Русия. Тревогата за децата трайно се е настанила в обществения и медийния дискурс. Две нови думи се включват в първите 20 – „социален“ и „лекар“, което показва, че социалната сфера и здравеопазването са сред най-актуалните теми в медиите наред с политическите.
За втори път се представя и класация на най-споменаваните личности в медиите.
На първо място е Доналд Тръмп, следван от Бойко Борисов, който е с много близки резултати до двамата след него – Владимир Путин и Делян Пеевски. Нататък в подредбата са Румен Радев, Джо Байдън, Кирил Петков, Володимир Зеленски, Николай Денков, Ахмед Доган, Асен Василев, Мария Габриел, Корнелия Нинова, Калин Стоянов, Еманюел Макрон, Васил Терзиев, Костадин Костадинов, Илън Мъск, Борислав Сарафов, Григор Димитров.
Може да се отбележи, че Бойко Борисов отстъпва първата си позиция от миналата година на Доналд Тръмп, Делян Пеевски видимо се изкачва нагоре в класацията, а тази година в нея влиза и Ахмед Доган. Силно е присъствието на президентите – заемат пет от първите осем позиции. Безспорната новина тук е, че Доналд Тръмп оглавява класацията, но това всъщност не е изненадващо, тъй като той и политиката на САЩ са от ключово значение и за случващото се на Стария континент. Заслужава да се отбележи, че софийският кмет Васил Терзиев също намира място сред първите 20. Единствената фигура в класацията, която е изцяло извън политиката, е Григор Димитров.
