Кои са ползите, които можем да изгубим, ако игнорираме кризата с изчезващотто биоразнообразие?
Ново изследване, водено от природозащитната организация WWF, сочи, че жизненоважните услуги, с които дивата природа осигурява ежедневния ни живот, не получават нужното обществено внимание. Експертите предупреждават, че този пропуск може да има пагубни последствия както върху околната среда, така и върху нас – хората.
Проучването, публикувано в първия брой на списание Nature Reviews Biodiversity, показва, че концепцията за приноса на природата в нашето ежедневие и икономика е приета от науката, бизнеса и политиката. Но според нея защитата на дадено местообитание или екосистема автоматично би запазила ползите от природата, на които разчитаме в нашия живот. Това предположение обаче пренебрегва значението на животинските видове, както и безбройните роли, които те играят за това да получим съответната екосистемна услуга.
От 18-те категории ползи, определени от Междуправителствената платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги (IPBES), изследването установи, че най-малко 12 се поддържат пряко от дивата природа. Те варират от материални – като храна, вода, поминък от риба или дивеч – до нематериални, като екотуризъм, рехабилитация и чувство на удоволствие от досега с природата. Учените напомнят, че заобикалящата ни среда играе също и критична роля в регулирането на процесите в екосистемите. Едни от най-важните сред тях са: контрол на отношенията между хищници и плячка, опрашване на растенията, разпръскване на семена, както и намаляване на риска от различни заболявания.
„Последният доклад „Жива планета“ на WWF показва, че наблюдаваните популации на гръбначни животни са се свили средно със 73% от 1970 г. насам“, коментира Нада Тошева, ръководител на програма „Опазване на видове“ във WWF България. „Тези цифри демонстрират загуба на генетично разнообразие, което отслабва устойчивостта на дивата природа срещу изменението на климата, болестите и загубата на местообитания. Намаляването на броя на отделните животни или растения може да разстрои цели екосистеми, което да генерира неприятни последици за хората и икономиките.“
Показателен пример за ефекта от загубата на видове е случаят със северноамериканските морски видри. През XIX-и век търговията с кожи срива критично техните популации, причинявайки експлозия от морски таралежи. Те пък унищожават водораслите, което води до тежки последици за рибните популации, местните рибарски общности и крайбрежните екосистеми, превръщайки района в по-уязвим на бури и намалявайки полезните ресурси.
Подобни ситуации не са чужди и у нас. В недалечното минало сред изискванията за заверка на ловния билет било предоставянето на крака от хищни птици, което довело до тяхното изтребване. Това позволило развитието на високи популации от видове като мишки и полевки. За техния контрол били използвани опасни фосфоорганични пестициди, които се натрупват в организма и водят до отложени във времето здравословни проблеми. В същото време загиналите от отровата гризачи бивали изяждани от други видове, което предизвикало срив и в техните популации. Така постепенно били ограничени естествените врагове на гризачите, които по естествен начин контролират пораженията върху селскостопанската реколта.
„Балансът между различните организми в природата е крехък. Макар тя да съумява да се справи с определени катаклизми, масовото унищожаване на видове рефлектира върху качеството на ресурси, които сме свикнали да приемаме за даденост, като чиста вода, въздух, хранителни ресурси и суровини за лекарства. Освен това дивите хищници контролират разпространението на зарази както в гората, така и сред домашните животни, тъй като превръщат болните индивиди в своя плячка“ , разказва Александър Дуцов, старши експерт в програма „Опазване на видове“ във WWF България.
„Дивата природа е главен герой в произведения на изкуството и в музиката от хилядолетия насам, а стотици продукти и услуги са вдъхновени от нейните системи, развивани и усъвършенствани в продължение на милиарди години. Много местни общности гледат на животните като на учител – нещо много по-голямо от физическите им показатели, като килограм месо или тон въглероден диоксид. И не на последно място, преживяванията сред дивата природа могат да допринесат значително за човешкото здраве, щастие и положителни емоции“, казва Робин Найду, водещ учен в областта на дивата природа във WWF International.
Авторите на изследването призовават за по-голямо признание на приноса на дивата природа, което да намери отражение в глобалните политики за биоразнообразието. Проучването също така обръща внимание на пропуските в широкомащабното наблюдение, като подчертава, че напредъкът в развитието на сателитните технологии, изкуствения интелект и гражданската наука може да подобри знанията и уменията ни да използваме наличните ресурси много по-ефективно. Подобен напредък обаче изисква и по-голямо финансиране, предупреждават още учените.
Основана през 1961 г., международната природозащитна организация WWF [Ве-Ве-Еф] развива дейности в над 100 държави с помощта на 7000 служители и над 5 милиона доброволци. WWF работи за подобряване на състоянието на околната среда, за да може хората да живеят в хармония с природата. В България WWF се занимава със защитените територии и местообитанията от европейско значение в мрежата Натура 2000, горите и сладководните екосистеми, устойчивото развитие на селските райони, промените в климата.
