На пресконференция в Община Стара Загора днес бяха обявени подробности за програмата на 54-я Фестивал на оперното и балетното изкуство-Стара Загора 2024. Традиционно от създаването си досега, Фестивалът съществува благодарение на подкрепата на Община Стара Загора.
В пресконференцията участваха Милена Желева, заместник-кмет, Огнян Драганов-директор на Държавна опера-Стара Загора, Любомир Кутин – организационен секретар на Фестивала, Силвия Томова – художествен ръководител на балета на ДО-Стара Загора. И тази година в програмата има международно участие – за първи път в българия пристига Националният балет на Ел Салвадор, чийто ръководител е Румен Рашев /родом от Казанлък/. В програмата на Фестивала са включени 8 събития в 10 вечери, 4 опери – „Джани Скики”, „Самодивите” /поставя се за първи път на сцена в България/, „Милосърдието на Тит”, „Рейнско злато”, 2 балета – „Копелия” и Гала вечер на Национален балет на Ел Салвадор, 3 български заглавия – „Криворазбраната цивилизация”, Концерт български баси, Камерен концерт „Диалогът със самотата”, 5 съпътстващи мероприятия – СРЕЩА НА ИЗКУСТВАТА С УСМИВКА - ВАЛЕНТИН ДОНЧЕВСКИ художник, музикант и поет
100 ГОДИНИ КОНСТАНТИН ИЛИЕВ
Представяне на автобиографичната книга „Слово и дело” от Константин Илиев с участието на арх. Венцислав Илиев, син на композитора
САЛВАТОРЕ РУСО
Представяне на издание, посветено на художника от Флавия Папачена /Flavia Pappacena/ и авторска сценографска и костюмографска изложба
СПОМЕН ЗА КАМЕН ЧАНЕВ /1964-2020/
Представяне на документална изложба и видеокадри с участието на изпълнителя.
Посвещава се на 60 годишнината от рождението на големия български тенор.
ЗА ЛЕКОТАТА НА ТАНЦА - КАК ВИЖДАМЕ, ОПИСВАМЕ И ЗАПАЗВАМЕ ТАНЦА ДНЕС
Лекция и семинар на Проф. Д-р Габриеле Брандщетер от Свободен университет – Берлин. Преводач и координатор на събитието Ивета Маринова
21 ноември - 4 декември 2024 г.
Фестивалът на оперното и балетното изкуство – Стара Загора е първият специализиран форум за опера и балет в България. Създаден е през 1967 година като Декемврийски музикални дни, а от 1973 година преименуван като Фестивал на оперното и балетното изкуство. Фестивалната програма се стреми да отрази най-новите и плодотворни тенденции в музикално-сценичните изкуства, като е открита към максимално широк спектър от участници, насърчава популяризирането на българското музикално-сценично творчество и припомня за личности и събития, с принос за националната и световна култура. Фестивалът се организира от Държавна опера-Стара Загора с подкрепата на Община Стара Загора, Министерството на културата и Национален фонд „Култура”.
Предстоящото издание на 54. Фестивал на оперното и балетното изкуство - Стара Загора е от 21 ноември до 4 декември 2024 г. Акценти във фестивалната програма са 100 години от смъртта на Джакомо Пучини, 125 годишнината от рождението на големия балетист и балетен педагог Анастас Петров, 110 години от рождението на българския бас Борис Христов, 100 години от рождението на българския композитор и диригент Константин Илиев, 75 годишнината на балетната трупа на Държавна опера - Стара Загора и в памет на 60 годишнината на световно признатия тенор Камен Чанев.
Във фестивала участват четири български театри за музикално-сценични изкуства, един национален музей и един фестивал: домакините от Стара Загора, с примерите на оперния диптих от Пучини „Джани Скики“ и „Самодивите“, и на балета „Копелия от Делиб, Държавна опера - Пловдив, с последната опера на Моцарт „Милосърдието на Тит“, Държавен музикален театър „Стефан Македонски, с мюзикъла „Криворазбраната цивилизация“ от Дечо Таралежков, Музей „Борис Христов“ ще представи концерт-спектакъла „Българските баси“, фестивалът „Мартенски музикални дни“ - мемоарната книга на бележития български диригент и композитор Константин Илиев „Слово и дело“. Финалът на фестивала е с музикалната драма „Рейнско злато“ от Рихард Вагнер, продукция на Софийската опера и балет.
През последните години фестивалът е гостоприемен домакин и на събития, създадени от независимия културен сектор. Авторският проект на Александра Дичева „Диалогът със самотата“ е посветен на творчеството на композитора Тодор Попов по текстове на български поети-класици. Съвместно с Фондация „Камен Чанев“ ще бъде създадена и представена изложба, посветена на големия оперен изпълнител. Срещата със съвременния художник поет и музикант Валентин Дончевски продължава още една линия на фестивалната програма като мост между различни изкуства и форми на творческо самоизразяване.
Сред чуждестранните участници се откроява гостуването на Националния балет на Ел Салвадор, италианският художник Салваторе Русо, с изложба и представяне на издание за него от Флавия Папачена, както и семинарът на една от най-задълбочените изследователки на съвременната танцова култура проф. д-р Габриеле Брандщетер от Свободния университет - Берлин.
Програма
21 и 22 ноември /четвъртък, петък/
Начало: 19.00 ч.
Край: 21.30 ч.
Сцена Опера
Държавна опера - Стара Загора
100 ГОДИНИ СЛЕД ПУЧИНИ
ПРЕМИЕРА
ДЖАНИ СКИКИ
Комична опера в едно действие от Джакомо Пучини
Режисьор Михал Знаниецки
Диригент Владимир Кираджиев
Сценография Луиджи Сколио
Костюми Ана Рамос Агуайо
Хореография Силвия Томова
Хормайстор Младен Станев
В ролите:
Джани Скики - Кирил Манолов, Александър Крунев, Добромир Момеков
Лаурета - Емилия Терзиева, Симона Кодева
Ринучо - Рейналдо Дроз, Стоян Буюклиев
Дзита - Тереза Бракалова, Добринка Койнова
Герардо - Стоян Буюклиев, Ивайло Йовчев
Герардино - дете
Нелла - Олена Арбузова, Анастасия Алтухова
Бето ди Синя - Живко Добрев
Симоне - Евгени Арабаджиев, Александър Милев //,
Марко - Иван Кабамитов, Валери Турманов
Ческа - Ивон Иванова, Петя Петрова
Маестро Спинелочо, Амантио ди Николао - Костадин Якшев, Живко Добрев
/Пинелино, Гучо - Богомил Русинов
Хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора
LE VILLI (САМОДИВИТЕ)
Едноактна опера от Джакомо Пучини
Гулиелмо - Кирил Манолов, Александър Крунев, Добромир Момеков
Анна - Таня Иванова, Анна Дитри
Роберто - Дарио ди Виетри, Борис Тасков, Ивайло Михайлов
Разказвач - Кирил Манолов, Александър Крунев, Добромир Момеков //
Солисти Балет
В ролите:
Роберто - Ивайло Янев, Марсело Молина
Русалка - Ромина Славова, Кармен Демирташ
Хор, балет и оркестър на Държавна Опера-Стара Загора
Диптихът включва първата опера на Пучини, Le Villi (Самодивите), една традиционна мелодрама в съчетание с гениално композиторско творчество. „Джани Скики“ проектира бъдещето в историята на операта. Двете произведения са свързан от разказвач и „Божествена комедия“ на Данте, чрез която се оформя връзката между трагичната и комичната опера. Това са различни музикални езици, различни посоки на героите, различни истории, но винаги близки до нашата реалност, ситуации и емоции. По думите на Пучини „Операта трябва да е забавна или емоционална и интригуваща. В този случай можем да покажем и двата вида. Операта трябва да докосва емоциите ни и в двата случая ще го усетим. Операта трябва да разказва нашите истории и ние да се идентифицираме в тях.“
23 ноември /събота/
Сцена Опера
Съботен следобед
Начало: 18.00 ч.
Край: 19.00 ч.
Авторски проект на Александра Дичева
ДИАЛОГЪТ СЪС САМОТАТА
Концерт-спектакъл с непознати камерни песни на композитора Тодор Попов и поезията на П. Яворов, Е. Багряна, Б. Димитрова, А. Разцветников и др.
Участват:Александра Дичева /пиано/, Анна Янкова /мецосопран/, Георги Бейков /бас/,
Гергана Георгиева /сопран/
Авторският проект на Александра Дичева обединява млади изпълнители с отношение към българската художествена песен и поетически образци в националната ни литература. Концертът представя непознати за широката публика творби на един от най-ярките автори на мелодичната песен в българската музика Тодор Попов. Ключови откъси от поезията, по които е композирана всяка песен, са представени посредством рецитация от изпълнителите. Така изпълненията се разгръщат в интригуващ музикално-поетичен спектакъл, в който музикалният език намира органично съчетание с поетическите текстове. Водещ в съдържанието е мотива за самотата на човека и неговото лутане в дълбокия емоционален свят.
24 ноември /неделя/
Сцена Опера
Неделен следобед
Начало: 16.00 ч.
Край: 17.30 ч.
Национален балет на Ел Салвадор
БАЛЕТНА ГАЛА
В програмата: Фрагменти от балетите “Маркитанката” по музика от Ч. Пуни, хореография Ж.Перо и Ф. Черито, „Талисман” по музика от Р. Дриго, хореография Петипа-Гусев, „Есмералда” по музика от Ч. Пуни, хореография М. Петипа, „Куклената фея“ по музика от Й. Байер, хореография Н. и С. Легат, „Максисимо“ по музика от Ж. Масне хореография Хорхе Гарсия
Със съдействието на Министерството на културата на Ел. Салвадор
Националният Балет Сан Салвадор за първи път гостува на българска сцена с концертна програма, която обединява класически и неокласически репертоар. Трупата осъществява активна дейност под ръководството на българския премиер солист и балетмайстор Румен Рашев, възпитаник на Академията за балет „Ваганова“ – Санкт Петербург и с дългогодишна дейност в различни латиноамерикански театри.
25 ноември /понеделник/
Опера Фоайе
Начало: 17.30 ч.
Край: 18.30 ч.
СРЕЩА НА ИЗКУСТВАТА С УСМИВКА
ВАЛЕНТИН ДОНЧЕВСКИ
художник, музикант и поет
Със специалното участие на Михаил Косев, художник, Асен Загоров, режисьор и оператор и Веселин Калчев, композитор, аранжор и изпълнител
През последните години фестивалът представя творци, чийто талант се проектира в различни артистични области. Валентин Дончевски е художник по образование, с многобройни изложби, част от колектива, изографисал купола и стенописите в новопостроения храм „Св. Игнатий Старозагорски“. Негови творби обогатяват фондовете на Националната художествена галерия, галерии и частни колекции в други български градове, САЩ, Русия, Япония и почти всички европейски държави. Валентин Дончевски създава поетични и музикални творби, част от които ще бъдат представени пред фестивалната публика.
25 ноември /понеделник/
Начало: 19.00 ч.
Край: 21.00 ч.
Зала Опера
Национален музей „Борис Христов“
БЪЛГАРСКИТЕ БАСИ
110 години от рождението на Борис Христов
Режисьор Пламен Бейков
Диригент Димитър Косев
В програмата: арии и увертюри от произведения от Дж. Верди, Ш. Гуно, В.А. Моцарт, П. И. Чайковски, С. Рахманинов, А. Глинка, М. Мусоргски, А. Бородин, Дж. Росини
С участието /по азбучен ред/ на: Божидар Божкилов, Делян Славов, Деян Вачков, Момчил Миланов, Петър Бучков, Юлиан Константинов
Оркестър на Държавна опера - Стара Загора
Със съдействието на Министерството на културата
Проектът на Националния музей „Борис Христов“ е вдъхновен от непреходното музикално-изпълнителско наследство на Борис Христов. В него са обединени оперните театри, оркестри, диригенти и солисти от София, Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Стара Загора в отбелязването на 110-годишнината от рождението на великия оперен артист, педагог и дарител. Програмата съчетава сериозният оперен репертоар с артистичната закачка, която съпровожда дейността на оперните изпълнители - като своеобразен „дуел“, надпяване и шеговита демонстрация на надмощие.
26 ноември /вторник/
Зала Опера
Начало: 19.00 ч.
Край: 21.00
ПРЕМИЕРА
Държавен музикален театър „Стефан Македонски“
КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Мюзикъл от Дечо Таралежков по комедията на Добри Войников
Режисьор и сценарист Николай Гундеров
Диригент-постановчик Юли Дамянов
Диригенти Людмил Горчев, Дориан Молхов
Сценография Николай Николов
Костюми Илина Грозева
Мултимедия Иван Липчев
Хореография Татяна Янева
Концертмайстор Мария Кирова
Отг.корепетитор Румен Трайков
Корепетитори: Ана Ангелова, Томислав Вичев, Вяра Груева,
Ваня Петрова, Весела Рангелова, Светлана Спасова
Репетитор на артистите Антоанета Алексиева
Репетитор на балета Ивайла Хаджиколева
Пом.режисьори Божанка Груева, Мартин Василев
Суфльор Адриана Жадала
Координатор на проекта Пеньо Пирозов
В ролите
Автор-Диктор - Кръстан Кръстанов, Николай Борисов
Хаджи Коста - Александър Мутафчийски, Христо Сарафов
Злата - Валентина Корчакова, Людмила Козарева, Марияна Арсенова
Анка - Елица Аврамова, Зорница Дамянова, Илона Иванова
Марийка - Стефани Кръстева, Теменужка Трифонова
Маг Стойна - Деница Шопова, Станимира Василева, Юлия Маринова
Певец - Владимир Грудков, Пеньо Пирозов
Димитраки - Георги-Маноел Димитров, Стефан Петков
Маргариди - Александър Панайотов, Денис Бояджиев
Митьо - Александър Милев, Тодор Велков
Райчо - Денко Проданов, Димитър Райков
Пенчо - Димитър Иванов, Калоян Ченов
Вокален педагог - Александър Василев, Лъчезар Лазаров
Фитнес инструктор:
Бодигард - Антонио Дачовски, Емануил Алурков
Майстор Станьо - Георги Ханджиев, Венцислав Динов
Минувачки - Нелли Динева, Петя Миленова
Солисти, хор, оркестър и балет на Държавен музикален театър „Стефан Македонски“
“Къде се губи естествената ни човешка същност, ако моделите, на които подражаваме деформират собственото ни лице? Пиесата „Криворазбраната цивилизация “ по Добри Войников оставя отворена рамката на голямото обществено огледало, в което са надничали предишните поколенията, но и съвременните генерации. Много от темите – за липсата на вкус, за деформираната ценностна система, прикриваните национални комплекси и фалша в общуването присъстват и тук, но с хумор, ирония и фин сарказъм. Новата сценична версия по този класически текст е дело на режисьора Николай Гундеров, познат на публиката с неподправения си почерк в жанра комедия. В предстоящата премиера ще бъдат вплетени музикални цитати от емблематични песни, а публиката ще бъде свидетел на великолепна актьорска игра, подправена с голям брой екстравагантни костюми.
27 ноември /сряда/
Опера Фоайе
Начало: 17.30 ч.
Край: 18.30 ч.
Опера Фоайе
Международен фестивал „Мартенски музикални дни“
100 ГОДИНИ КОНСТАНТИН ИЛИЕВ
Представяне на автобиографичната книга „Слово и дело” от Константин Илиев с участието на арх. Венцислав Илиев, син на композитора
Книгата представя една ярка картина на музикалния живот в България от 1945 до 1986 година през погледа и оценката на Константин Илиев. Възхваляван като диригент и остро критикуван като композитор, авторът разкрива мъчителния процес на създаването, изграждането и утвърждаването на модерната музикална форма по времето на наложените догми на социалистически реализъм. Интересни са размислите на композитора за българския фолклор и неговото специфично отражение в тогавашното творчество. Книгата е написана в динамиката на живото слово и се чете с увлечение от всички, които имат интерес към българското музикално творчество и нашата история от недалечното минало.
27 ноември /сряда/
19.00
Зала Опера
Държавна опера - Пловдив
МИЛОСЪРДИЕТО НА ТИТ
Опера от В.А. Моцарт
Диригент Диан Чобанов
Режисьор Вера Немирова
Художник Юлиян Табаков
Видео дизайнер Петко Танчев
Диригент на хора и речитативи Драгомир Йосифов
Светлинен дизайнер Валентин Драгоилов
Асистент-режисьор Дима Димитрова
В ролите:
Тит - Георги Султанов
Вителия – Вера Гиргинова
Сервилия - Ива Ананиева
Сесто - Мария Радоева
Анио - Цветелина Коцева
Публио - Алпер Юнлютюрк
Оркестър и Хор на Опера Пловдив
Концертмайстор Станка Дичева
Соло кларинет Кирил Пенчев
Помощник-режисьори: Мария Пачаджян, Калина Жекова
Последната опера на Моцарт – лабиринт от тъмните коридори на политиката и окованата от нея любов. Опера, която разказва горчивата история на предателството, измяната, тираничната, трагическа привързаност… И милосърдието като неудържимо извираща от човека спонтанна доброта. Творческият тандем в лицето на режисьорката Вера Немирова и художникът Юлиян Табаков намира ясно адресирани съвременни проекции на класическата творба на Моцарт.
29 ноември /петък/
Начало: 17.00 ч.
Край: 18.30 ч.
Опера Фоайе
САЛВАТОРЕ РУСО
Представяне на издание, посветено на художника от Флавия Папачена /Flavia Pappacena/ и авторска сценографска и костюмографска изложба
Салваторе Русо е възпитаник на Академията за изящни изкуства в Рим, дебютира като сценограф и костюмограф на балета „Tre Canzoni Italiane” в Римската опера (1962) по покана на диригентите Тулио Серафин и Джоакино Форцано. Работи също за Театро Колон в Буенос Айрес, Greate Opera Theatre в Токио, Опера Сиатъл, оперните театри в Сао Паоло, Манаус, както и за телевизионни и филмови продукции в Италия и САЩ. Участва и в постановки на Софийската, Русенската, Старозагорската и Варненската опера. Носител е на голямата италианска награда „Позитано” за сценографията и костюмите на балета „Masques Ostendes” от Р. Влад и Дж. Корели (1970) и високото отличие „Torre d`Argento” (1988).
29 ноември /петък/
Начало: 19.00 ч.
Край: 21.00 ч.
Сцена Опера
Държавна опера - Стара Загора
ПРЕМИЕРА
КОПЕЛИЯ
Комичен балет в три действия по музика на Лео Делиб
Хореография Луиджи Мартелета
Сценография и костюми Салваторе Русо
Асистент хореограф Лилия Иванов
В главните роли:
Сванилда - Анелия Димитрова, АкариМориматсу
Франц - Фиорди Лоха, Томоки Ишиго
Копелиус - Калин Любенов, Елио Гарсия
Солисти и кордебалет на Държавна Опера-Стара Загора
„Копелия“ (на френски: Coppélia), пълно заглавие „Копелия или момичето с емайловите очи“, e комичен балет с оригинално либрето по разказа на Е. Т. А. Хофман, написано от Шарл Нюитер и Артюр Сен-Леон, който създава и първата хореография. Сюжетът разказва за любовта на Франц към Копелия, непознатото момиче, което всяка сутрин излиза на балкона в къщата на странния доктор Копелиус. Момичето е всъщност механична кукла с човешки размери, която може да се движи и да танцува. Докторът замисля чрез магия да вземе душата на момчето, за да превърне Копелия в живо същество, но годеницата на Франц Сванилда и приятелките й, успяват да попречат на дяволския му план. Премиерните спектакли се посвещават на 125 години от рождението на първосъздателя на българския балет Анастас Петров. „Копелия” и 60 години творческа дейност на големия италиански художник Салваторе Русо, 25 години от които са на българската оперна и балетна сцена.
30 ноември /събота/
Начало: 16.00 ч.
Край: 18.00 ч.
Сцена Опера
Държавна опера - Стара Загора
ПРЕМИЕРА
КОПЕЛИЯ
Комичен балет в три действия по музика на Лео Делиб
Хореография Луиджи Мартелета
Сценография и костюми Салваторе Русо
Солисти и кордебалет на Държавна Опера-Стара Загора
В главните роли:
Сванилда - Анелия Димитрова, АкариМориматсу
Франц - Фиорди Лоха, Томоки Ишиго
Копелиус - Калин Любенов, Елио Гарсия //
Солисти и кордебалет на Държавна Опера-Стара Загора
„Копелия“ (на френски: Coppélia), пълно заглавие „Копелия или момичето с емайловите очи“, e комичен балет с оригинално либрето по разказа на Е. Т. А. Хофман, написано от Шарл Нюитер и Артюр Сен-Леон, който създава и първата хореография. Сюжетът разказва за любовта на Франц към Копелия, непознатото момиче, което всяка сутрин излиза на балкона в къщата на странния доктор Копелиус. Момичето е всъщност механична кукла с човешки размери, която може да се движи и да танцува. Докторът замисля чрез магия да вземе душата на момчето, за да превърне Копелия в живо същество, но годеницата на Франц Сванилда и приятелките й, успяват да попречат на дяволския му план. Премиерните спектакли се посвещават на 125 години от рождението на първосъздателя на българския балет Анастас Петров. „Копелия” и 60 години творческа дейност на големия италиански художник Салваторе Русо, 25 години от които са на българската оперна и балетна сцена.
1 декември /неделя/
Начало: 16.00 ч.
Край: 18.00 ч.
Опера Фоайе
СПОМЕН ЗА КАМЕН ЧАНЕВ /1964-2020/
Представяне на документална изложба и видеокадри с участието на изпълнителя.
Посвещава се на 60 годишнината от рождението на големия български тенор.
Камен Чанев е роден е на 27 август 1964 г. в Сливен. Завършва Френската гимназия в родния си град, а през 1991 г. Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. През 1992 г. специализира в Рим, в Академията на Борис Христов. Работи с Александрина Милчева, Гена Димитрова, Леоне Маджера (пианистът на Лучано Павароти). Лауреат е на конкурса „Йоси Бьорлинг“ в Швеция. Работи последователно в Софийската опера (1992-1997) и в Пражката опера (1997-1999), след което гастролира и на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ, включително във Виенската Щатсопера, Арена ди Верона. На 26 ноември 2020 г. в Стара Загора е покосен от Ковид.
2 декември /понеделник/
Начало: 18.00 ч.
Край: 20.00 ч.
Опера Фоайе
ЗА ЛЕКОТАТА НА ТАНЦА - КАК ВИЖДАМЕ, ОПИСВАМЕ И ЗАПАЗВАМЕ ТАНЦА ДНЕС
Лекция и семинар на Проф. Д-р Габриеле Брандщетер от Свободен университет - Берлин
Преводач и координатор на събитието Ивета Маринова
Проф. Д-р Габриеле Брандщетер е родена в Мюнхен, професор по театрознание и танцово изкуство. През 2005 г. основа Център за изследване на движението към Института за театрални изследвания и магистърската програма „Наука за танцовото изкуство“. Предмет на нейните изследвания са историята и естетиката на танца, театъра и литературата от 18 век до наши дни, виртуозността в изкуството и културата, а също и връзката между тяло, образ и движение. През 2011 г. бива удостоена с Ордена за заслуги към Федерална република Германия. Гостувала е многократно в университети в САЩ, Япония, Бразилия, Мексико, Австралия, Израел, Тайланд, Мароко, Индия и редица европейски столици.
4 декември /сряда/
Начало: 19.00 ч.
Край: 21.30 ч.
Зала Опера
Софийска опера и балет
РЕЙНСКО ЗЛАТО
Пролог от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” в четири сцени от Рихард Вагнер
Диигент Евън-Алексис Крист
Режисьор Пламен Карталов
Сценограф Ханс Кудлих
Костюми Християна Михалева-Зорбалиева
Художник на осветлението Андрей Хайдиняк
Мултимедия Иван Липчев
Конструктивна разработка инж. Георги Георгиев
Асистент-режисьор Юлия Кръстева
Завеждащ постановъчна част Нела Стоянова
Художник Кристиян Стоянов
Концертмайстор Мария Евстатиева
Помощник-режисьор Стефка Георгиева
Помощник-режисьор Теодор Георгиев
Помощник-режисьор Вяра Карабельова
Корепетитор Йоланта Смолянова
Корепетитор Стоян Мартинов
Английски субтитри Мария Пашова
Оператор на титри Ния Недкова
Красимир Къшев, диригент, директор на НУМСИ
Мирена Митрева, преподавател ударни инструменти
Вотан - Веселин Михайлов
Фрика - Мариана Цветкова
Алберих - Пламен Димитров
Логе - Даниел Острецов
Миме - Красимир Динев
Фафнер - Петър Бучков
Фазолт - Стефан Владимиров
Донер - Светозар Рангелов
Фро - Хрисимир Дамянов
Фрая - Силвана Пръвчева
Ерда -. Весела Янева
Воглинде - Станислава Момекова
Велгунде - Ина Петрова
Флосхилде - Александрина Стоянова-Андреева
Оркестър на Софийската Опера
Ученици от НУМСИ „Христина Морфова“, Стара Загора
През 2010 г. се състоя историческата премиера на тази постановка в Софийската опера, която сложи началото на блестяща панорама на творчеството на Рихард Вагнер - останалите три заглавия от цикъла „Пръстенът на нибелунга“ („Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“), последвани от „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“. Тези новаторски постановки на Пламен Карталов придадоха нов блясък на София на световната оперна карта, привлякоха стотици вагнерианци отблизо и далеч, дадоха поле за задълбочен анализ и високи оценки на критици и специалисти.
„Рейнско злато“ е своеобразно въведение към историята на злокобния пръстен, роден от отричането на любовта. Както е известно, Вагнер създава този монументален опус, с цел той да бъде показван в рамките на няколкодневен фестивал и дори постига своята мечта - специално построен театър в Байройт, позволяващ пълно потапяне на публиката в магията на действието.
Но и сама по себе си, операта „Рейнско злато“ е уникален синтез на музикалните търсения и тематични доминанти на зрялото творчество на Вагнер. Тук се преплитат с особена емоционалност и фантазия философия и митология, жажда за власт и порив за свобода, тържество и падение.
Онова, което обединява участниците в тази драматична сага - рейнските дъщери и нибелунгите, боговете и великаните - е ЗЛАТОТО. Веднъж похитено, то започва да играе съдбовна роля в живота на всеки от героите – своеобразна карма, която всеки предизвиква и посреща по своему.
Една вихрено и искрящо зрелище, на което публиката е поканена да се наслади и което остава и днес все така неизчерпаемо, омайващо и предизвикателно със своите дълбочини, изкушения и подмоли.
Фестивалът на оперното и балетното изкуство се организира от Държавна опера - Стара Загора и се провежда със съдействието на Програма „Култура“ на Община Стара Загора, Министерството на културата и Национален фонд „Култура“.
