С молебен за Стара Загора, отслужен от Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан, започна празничният 5-и октомври. Днес се отбелязват 145 години от полагането на основния камък за възстановяването на града. В словото си владиката припомни историческите събития и силната вяра на предците ни. “Нека с надежда в Бога да изграждаме делниците на неповторимата ни Стара Загора. Да носим твърдо онази вяра, която е горяла в сърцата на предците ни. Тя не само е истинска, но е изпитана и проверена от времето. Православният ни дух е този, без който народът ни не би преодолял горнилото от болки и вековни опити на завоеватели да го унищожат и асимилират. Моля Всеподателя Бога да обдари домовете на всички старозагорци със Своите милости. Да дава духовни сили на всички, които се трудят за доброто на южния ни град. Да имаме благословията му за просперитет на Стара Загора и на обичната ни Родина, както и светлина в годините напред”, каза архиереят. След това той участва в тържествената сесия на Общински съвет - Стара Загора, на която със званието “Почетен гражданин” бяха удостоени проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов и математикът Любомир Любенов. Бяха поднесени венци и цветя на паметника „Защитниците на Стара Загора - 19 юлий 1877 г.“ и символичния камък за възстановяването на града.
Пълен текст на празничното слово на митрополит Киприан:
На паметния 5 октомври 1879 година се полага основният камък за възстановяването на прекрасния ни град. Дедите ни след мъченичество и светъл стоицизъм, запазил вяра и българско достойнство, събират въглените от пожара на свободата и с тях запалват огъня, който огрява новото начало на изпепеления ни град.
Граждани, начело с Генерал-губернатора на Източна Румелия княз Александър Богориди, събрани в духовно единство с Търновския митрополит Климент, се молят с вяра и светла надежда. Молитвата им, изречена от горещи сърца, изпълнени с доказана нравственост и изстрадано смирение, стига до Божия престол и ражда бъдещето на нашата Стара Загора. Бъдеще, в което има липи и прави улици, деца и поети, утра и хора с дъх на живец. Има и път, помнещ топлата пепел на страдащата Стара Загора, над който снегът на времето няма власт.
Божията благословия, измолена преди 145 години носи своята благодат и Бог, Който е любов /ср.1Йоан 4:8/ обдарява града ни и хората в него с щедрите си блага. Това ще продължи и занапред, ако не забравяме добронамереността в сърцата си, обичта към ближния и любовта към Майка България.
Нека с надежда в Бога да изграждаме делниците на неповторимата ни Стара Загора. Да носим твърдо онази вяра, която е горяла в сърцата на предците ни. Тя не само е истинска, но е изпитана и проверена от времето. Православният ни дух е този, без който народът ни не би преодолял горнилото от болки и вековни опити на завоеватели да го унищожат и асимилират.
Моля Всеподателя Бога да обдари домовете на всички старозагорци със Своите милости. Да дава духовни сили на всички, които се трудят за доброто на южния ни град. Да имаме благословията му за просперитет на Стара Загора и на обичната ни Родина, както и светлина в годините напред! На многая и благая лета! Амин!
