Емил Христов: ЕС или финансира нисковъглеродния ни преход, или чака естественото развитие на технологиите у нас
ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ.com
*
Има ли място и за нас в зелената сделка?
*
България и "Зелената сделка" или защо за нас е особено важно тази сделка да е истинска бизнес сделка - т.е. да печелят всички страни по нея, включително нашата:
• Ако ЕС е общност на равнопоставени, трябва да бъде отчетено, че страните със слаба икономика като България, за да приемат и прилагат реално "Зелената сделка", ще трябва да бъдат подготвени за това с оглед стабилността им и бъдещото им развитие.
Следователно намаляването на емисиите CO2 може да се изисква само след като са факт нови производствени предприятия с висока добавена стойност и са преоборудвани вече съществуващите с модерни технологии.
Т.е. ЕС ще трябва да инвестира значителен ресурс в тях с оглед изпълнението на задачите на общността. Всичко друго би било икономическо ликвидиране на част от тази общност.
• Същото се отнася за обновяване на транспорта в цялото му многообразие, за да се намали нивото на фините прахови частици, газификацията поне на големите градове, както и финансиране на програми за саниране на всички домове, защото голяма част от домакинствата у нас не могат да поемат подобни разходи.
• Реконструкцията на въглищните ТЕЦ-ове, осигуряващи 40% от енергийния запас на страната, е свързана не само с удар по минните предприятия, но и при решение за промяна на използваното гориво - с друг, много по-опасен екологичен проблем - оксидите.
Азотният оксид от котлите с природен газ (технология, която България не може да си позволи без цялостно финансиране от фондовете на ЕС) освен че ще се превърне в новия източник на замърсяване, при вдишване може да се свърже с хемоглобина на кръвта и да наруши способността му да пренася кислород.
Освен това, прониквайки в белите дробове, предизвиква възпаление и астматични процеси. Малките концентрации предизвикват главоболие, кашлица, конюнктивит, цианоза и други съществени смущения в човешкия организъм.
Киселинните дъждове, които биха унищожили част от селското ни стопанство, също са повод за притеснение.
• Неизбежно по-високата цена на електроенергията освен че би влошила още повече стандарта на живот на българите, ще нанесе удар и по още неукрепналия национален бизнес, като едновременно му отнеме ресурса за развитие и направи произведените от него стоки неконкурентоспособни на европейския пазар - както индустриалните, така и селскостопанските (и към момента селското стопанство на старите страни-членки се дотира в пъти повече от това на новите).
Емисиите на България са само 1% от емисиите на ЕС! При преговорите за "Зелената сделка" трябва да е ясно, че ЕС или трябва да инвестира изключително много средства за промяна на енергийната основа на икономиката ни, или трябва да приеме, че ще се наложи да изчака разумен период от време за естественото, постепенно развитие и обновяване на мощностите и технологиите у нас.
Важно е да бъдем правилно разбрани - ние желаем зелена икономика и зелени енергии, но не можем по никакъв нчин да си ги позволим на този етап. Не и без огромна, наистина огромна помощ.
Партньорите ни по сделката трябва да преценят кой от двата варианта могат да приемат.
Емил Христов
зам.-председател на НС