ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ. com
*
Последното произведение на Моцарт: разтърсващата недовършена „лебедова песен” на композитора „Реквием” ще прозвучи тази година на сцената на Античния форум „Августа Траяна” в Стара Загора на 20 и 31 юли в нова сценична версия.
В сценичния вариант на „Реквием”-а на Моцарт основната тежест е върху хореографията и режисьорската трактовка на добре познатата гениална творба. Режисьорът Огнян Драганов добавя говорни текстове от „Ад” на Данте и развива идеята за вечната борба между Доброто и Злото, за редуването на контрастите в нашия живот, за „силата” на земната суета. Двама актьори – Йоана Буковска и Пламен Бейков ще се преобразят в символите на Ангела и Демона, за да напомнят на изгубения в своята обезумяла надпревара свят, че нищо не остава незабелязано.
„Реквием” на Моцарт ще бъде представен като музикално-танцов спектакъл без да се нарушава цялостната музикална структура на месата. Участват солистите Емилия Иванова, Даниела Дякова, Николай Моцов, Ивайло Джуров, актрисата Йоана Буковска, басът Пламен Бейков, Евгений Арабаджиев, хор, оркестър и балет на Държавна опера-Стара Загора. Спектакъла ще дирижира именитият босненски диригент Емир Нуханович – носител на Наградата „Свобода” за приноса му към хуманизма и правата на човека в Босна и Херцеговина, Европа и света. Диригент на хора Младен Станев.
История на написването:
В средата на юли 1791 година, чрез посредник, Моцарт получава поръчка да съчини „Реквием“, при условие да запази в пълна тайна поръчката. Предполага се, че Моцарт е познавал поръчителя. Композиторът получава аванс, по някои сведения 50 или 100 дуката. Още толкова е трябвало да получи и след завършване на поръчката.
Както е изяснено по-късно, „Реквием“-ът е поръчан от граф Франц фон Валсег, за годишнината от смъртта на жена му, починала през февруари 1791 година. Графът е любител-музикант и неведнъж е поръчвал на различни композитори да напишат произведения, които после е представял като свои. Или по-точно – просто е откупвал авторството! При първото изпълнение на „Реквием“-а от графа, през декември 1793 година на партитурата е написано „Реквием, съчинение на граф фон Валсег“ (Composito dei conte Walsegg). Ролята на посредникът в тази история играе неговият иконом Лойтгеб.
И така, Моцарт трябва да съчини „Реквием“-а анонимно. Безпаричието принуждава композиторът да приеме тази оферта, безкрайно унизителна за него. Може би това служи като обяснение на редица заимствания (копиране, използване на идеи и фрази) в произведението. Факт е, че изследователите откриват в различните части на съчинението на Моцарт сходни моменти с композиции от Карл Филип Емануил Бах, Михаел Хайдн (брат на композитора Йозеф Хайдн), Доменико Чимароза и Франсоа-Жосеф Госек. Но тези заимствания са обусловени по-скоро от общите рамки и принципи на църковната музика през XVIII век, отколкото от някакъв вид „интелектуална кражба“ от чужди съчинения. Например, паралел може да се направи между темата на фугата Kyrie и темата g-moll от фугата от първи том на цикъла „Добре темперирано пиано“ на Й. С. Бах. В същото време, тези две Фуги никак не си приличат.
В крайна сметка, дори и незавършен, „Реквием“-ът на Моцарт, по своето значение, се нарежда заедно с църковните съчинения на Й. С. Бах, сред най-добрите образци на църковна музика от XVIII век.
Започвайки работата си над „Реквием“-а, Моцарт неведнъж я прекъсва заради други поръчки и композиции – през август 1791 г. той получава спешна поръчка да напише операта
#
