ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ. com
*
Изложбата може да бъде видяна в Българския културен институт до 12.11.2022 включително
На 1 ноември за деня на Будителите, изложбата беше открита в Бъларския културен институт в Лондон от председателя и секретаря на Народно Читалище „Светлина-1861“ Татяна Косекова и Деница Стефанова. Беше представен авторът и неговото откритие. Залата беше пълна. Събитието премина емоционално. Гостите останаха силно впечатлени от самата изложба, от двуезичното й представяне и от споделената история за Будителите, които Антип е увековичил на стъклените плаки отпреди 100 години.
Татяна Косекова разказа също и за огромния труд, положен от Александър Иванов и сформирания екип от професионалисти и читалищни дейци за създаването на изложбата, както и за направеното изследване, благодарение на което беше издаден луксозен фотоалбум, посветен на Антип. Бяха изразени искрени благодарности към дарителите, които направиха възможно да се докоснем до един отминал свят и да можем да почерпим вдъхновение и сили, за да продължим да пазим живи българския дух, култура и традиции.
Будителите в творчеството на Антип Коев Обущаров
Учителите – тази будна съвест на България, са допринесли не само с обучение и възпитание. Намирали са начини да подпомагат децата, основавайки фонд за бедни деца и сираци и са набирали средства от продажба на билети на театрални постановки, които самите те поставяли и играли.
Възрожденските мъже строели нова България и били важна част от обществения живот. Участвали с доброволен труд при мащабни залесявания, строежи на църкви, училища, читалища, възпитавали са децата си чрез личен пример за несломим дух.
Жените - много от тях останали вдовици. Държавата подарява на всяка жена, останала вдовица от войната, една шевна машина, с помощта на която да може да изхранва децата си. В Шипка тези жени шият най-различни ръкоделия, продават ги и с парите подкрепят обществените дейности.
Младежите – основават просветно дружество „Съгласие“, главната цел на което е да се подпомагат бедни деца, нямащи възможност да се учат, да бъдат обучавани. В Шипка всяко дете бива научено да чете и пише, за да се осигури едно по-добро бъдеще за България. Децата растяли любознателни, възпитани, умни и подтиквани да се изучават непрестанно.
Кой е Антип Коев Обущаров
Семейството Шутеви е една от старите шипченски фамилии. Благодарение на църковния регистър са открити техните рождени и смъртни дати. Бащата на Антип е бил майстор-обущар, което става причина за появата на ново фамилно име, което синовете му приемат. Майката Неда Кънева Антипова произлиза от бунтовнически род. Нейните чичовци – поп Георги Антипов и брат му Петър взимат участие в Априлското въстание като четници при войводата Христо Патрев. Антип е кръстен на вуйчо си - Георги Антипов
Антип е многостранна личност – артист, музикант, дърводелец, изобретател, издател, но преди всичко фотограф. Антип снима живота в село Шипка — такъв, какъвто го е видял в периода 1906-1931 г. Четвърт век – време на бедност и охолство, мир и война, подем и погром. Неговото ателие е на открито — цяло село с околностите и животът — от раждането до смъртта.
Паралелно с фотографията Обущаров издава пощенски картички, като неговата предприемчивост и амбиция го превръщат в един от най-големите издатели в Казанлъшко. Има данни, че в мирните месеци преди Първата световна война заминава за Виена, където девет месеца усъвършенства фотографските си умения.
В периода 1924-1927 г. с подкрепата на известната ножарска фамилия братя Кръстинови основава работилница за производство на калеми и шайби за текстилната индустрия. Около 1927 г. се запознава с бъдещата си съпруга Екатерина – учителка по професия, и година след това се местят да живеят във Варна и Плевен. Раждат им се три деца: дъщеря Недка и двама синове с едно и също име – Александър. В последното десетилетие от живота си Антип е книжар - открива малка книжарница в Плевен. Първорoдният му син Александър почива на 11 години. Антип болезнено преживява тежката загуба. Умира на 54 години. Оставя ни огромен за времето си архив от стотици стъклени плаки и контактни копия, пръснати в семейни архиви, лични колекции, музеи и държавни архиви.
#
