ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ. com
*
Когато цифрите говорят, и боговете мълчат. Ние, българите, не се ваксинираме (едва 20%) - и мрем. На второ място сме в света по смъртност от Ковид - 120 на милион за седмица. В страните с близо 80% ваксинирани починалите са под 1 човек на милион (Япония и др.). Там вече забравиха за вируса.
Сега би трябвало да си отговорим на следния въпрос: ние, българите, с нашето нежелание да се ваксинираме по-умни ли сме от японци, норвежци и десетки други народи? И ако да - защо вирусът ни удря повече от тях?
Изводът не е утешителен. Начинът, по който реагираме на пандемията, косвено показва и защо сме най-бедната страна в Европейския съюз:
Защото не сме способни да мислим логично и продуктивно. Горните цифри са категорични. Но не сме способни да ги осмислим. На слухове, внушения и манипулации вярваме, но на цифри и факти - не.
Защото не сме единни. Разделението ни по въпроса за ваксините, както и по много други въпроси, е драстично. У нас всеки проблем ражда не единодействие и решение, а кавги и скандали. В същото време другите народи действат синхронно, като един. Това усилва потенциала им, докато нашият разнобой ни изтощава.
При това в случая държавата ни не беше достатъчно категорична в управлението на кризата. Да, колебанието да се наложат ограничения беше породено от грижа за оцеляването на бизнеса и туризма и под натиска на отделните сектори. Но кой друг, ако не властта, трябваше да тропне по масата и да смълчи врявата, като разсее страха от ваксините? Държавата трябва да знае как да накара народа да я слуша и да й вярва. Особено в критични моменти.
Особено внимание следва да обърнем и на социалните мрежи. Нали уж нямаше да допускат спекулативни, ненаучни и паникьорски публикации и коментари за Ковид? Действителността се оказа съвсем различна: социалните мрежи си затвориха очите пред разразилата се истинска вакханалия, толерираха нахлуването на негативизма. Станаха проводник на нездрави настроения. Това усили хаоса, обърка и продължава да обърква хората.
Когато въпросът опира до здравето и оцеляването на милиони българи, воплите за индивидуална свобода звучат фалшиво. Особено когато са подклаждани с предизборни мотиви и митинги. Защото нея, свободата, никой не я застрашава. Но се спекулира зверски с нея. И ако някои треперят първосигнално само за себе си ("Кой знае какво ще ми стана от проклетата ваксина!" - а практиката сочи, че нищо не става), за себе си трябва да мисли и общността като колективен организъм.
В рамките на темата остава и въпросът могат ли ваксинираните да се заразяват отново - безсимптомно или със слаби симптоми - и да стават преносители на вируса? Не като изключение при индивиди със слаба имунна защита, а масово. Ако е така, идва следващият логичен въпрос: Служи ли в такъв случай ваксината като ограничител на разпространението на вируса в популацията, или само облекчава симптомите на конкретния ваксиниран? От отговорите зависи каква трябва да бъде оптималната държавна регулация.
#
