ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ.com
*
Заедно с климатичните промени и окисляването на океана, нелегалният улов застрашава продоволствената сигурност
*
Незаконните риболовни практики в световен мащаб подкопават продоволствената сигурност, сочи нов доклад на природозащитната организация WWF. Документът, озаглавен „Морската храна: устойчивост, стабилност и сигурност“, разкрива, че ресурсите, които вече са значително засегнати от климатичната криза, стават още по-оскъдни в резултат от нерегламентираната човешка дейност.
Днес Европейският съюз планира възстановяването си от глобалната пандемия с Covid-19, която насочи вниманието към ключови недостатъци на риболовната индустрия. Това предлага отлична възможност за справяне с нелегалния и нерегулиран улов, който излага на риск регенерирането на важни рибни запаси, застрашава поминъка на редица крайбрежни общности и подкопава доверието в европейския пазар за морска храна. По данни на Световната организация по прехрана и земеделие (ФАО) всяка година в резултат от незаконна дейност са улавяни над 26 млн. тона риба, т.е. една на всеки шест риби, които консумираме, е хваната нелегално и понякога дори по начин, подкрепящ престъпни мрежи. Това създава условия за развитието на нелоялна конкуренция, а също и заплашва здравето на океана и богатото му биоразнообразие.
В тази връзка WWF призовава за промяна на Регламента за контрол над рибарството в посока насърчаване проследяването на морските продукти по пътя им от океана дo чинията. Наложително е създаването на ефективна възпираща система от мониторинг, контрол и санкции, която да отчита пълния размер на щетите, нанасяни от риболовната индустрия върху околната среда и поминъка на местните общности.
„Въпреки правилата, незаконни морски продукти продължават да проникват на европейския пазар. ЕС и неговите търговски партньори все още не съумяват да вкарат риболовната дейност в устойчиви граници“, коментира д-р Антония Лерой, ръководител на направление „Океани“ в офиса на WWF за европейски политики. „Всички заинтересовани страни по веригата на доставките – от правителствата до потребителите – са отговорни за опазването на океана и крайбрежните общности, които зависят от неговите ресурси.“
ЕС е най-големият пазар на морска храна в света, като по данни на ЕК, търговският му оборот в сферата се оценява на повече от 32 млн. евро годишно. Според доклада обаче, държавите-членки не прилагат ефективно мерките за управление на риболова: проверките на корабите са нередовни, а санкциите, налагани при установени нарушения – слаби, което подхранва корупцията и организираната престъпност. Освен това, когато не се управлява добре, европейският флот допринася за свръхулова в териториалните води на трети страни, което води до намаляване на ресурсите за местното население. Това може да предизвика крах на локалната промишленост и продоволствената сигурност и да се превърне в определящ фактор за емиграцията на млади хора или насочването им към нелегални риболовни практики. Повече от 400 млн. души в Западна и Централна Африка зависят от риболова за своята прехрана, доходи и поминък.
Пандемията с Covid-19 оказва силно негативно влияние върху риболовния сектор. Освен че лишава много рибари от единствения им източник на приходи, тя излага на риск здравето на екипажи, пристанищни работници, инспектори и наблюдатели. В добавка много пазари отчитат увеличени продажби на консервирана морска храна, което усилва натиска върху определени видове риба.
Изчисленията сочат, че до средата на юли Европейският съюз вече е изконсумирал всичките рибни ресурси, които би могъл да улови в своите териториални води или да отгледа във ферми в рамките на една година и започва да разчита единствено на внос, за да задоволи потребителското търсене. Междувременно учените от Междуправителствения панел за климатичните промени прогнозират, че в резултат от изменението в климата и окисляването на океана рибните запаси в крайбрежните тропически води се очаква да намалеят с 40 % до 2050 г. Това, заедно с нелегалния риболов, ще постави под въпрос бъдещето на океанското биоразнообразие, традиционния поминък и икономиките на местните общности, а също и достъпа до морска храна на европейския пазар.
#
