ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ.com
*
Централноевропейският университет в Будапеща връчи своята почетна награда - Open Society Prize - на журналистката и носителка на Нобеловата награда за литература Светлана Алексиевич.
“В своите произведения, изпълнени със състрадание - „Войната не е с лице на жена“, „Последните свидетели“, „Цинковите момчета“, „Чернобилска молитва“ и „Време секънд хенд“ - Светлана Алексиевич придаде благороден израз на потисканата и осакатена история на хората от Съветския съюз. С присъждането на Нобеловата награда за литература за 2015 г. Шведската академия отличи Алексиевич за “многогласните произведения, които са паметник на страданието и куража на нашето време”, каза президентът и ректор на Централноевропейския университет Майкъл Игнатиев и добави, че писателката “демонстрира, че непримиримата отдаденост да отстояваш истината за преживяното и страданието на обикновените хора е критична ценност за всяко отворено общество.“
Церемонията се проведе онлайн в YouTube канала на университета. Алексиевич, издавана в България от "Парадокс", прие наградата си също виртуално от дома си в Минск и изнесе 14-минутна реч.
“Тази награда е отражение на ценности, които са много важни за мен. Като човек, живял през 90-те, тя ми напомня за времето, когато тичахме по площадите, крещейки “Свобода, свобода!”. По това време обаче ние нямахме представа какво представлява свободата. Мислехме, че тя ще дойде в един паметен ден, изведнъж, и на другия ден всичко ще бъде красиво и наред. Но се оказа, че се озовахме на съвсем различно място от очакваното”, каза Алексиевич.
Обръщайки се към завършващите студенти, тя им напомни, че светът изисква тяхното активно участие в него и тяхната откритост. “Човек винаги е изправен пред избор - да действа или да бездейства. Да бъде на страната на доброто или да се крие в сенките, да живее погребан под сивотата на масата. Мисля, че криенето не е пътят на онези, които са избрали идеалите на отвореното общество, това не е вашият път”, допълни Алексиевич.
Тя завърши речта си с призив към студентите:
“Макар да е много трудно да обичаш някого, човешкото същество не е чисто и добро по своята същност. Човек може да бъде плашещ, повярвайте ми, мога да го кажа като човек, който е бил във войната, може би не толкова на бойното поле, но който е чул много за войната, за Чернобил. Трудно е да обичаме хората, но омразата няма да ни спаси. Само любовта може да ни спаси. Пожелавам ви да носите много любов в сърцата си, за да вървите през живота спокойно, честно и радостно.”
Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на военната служба на бащата семейството се мести в Беларус. Светлана учи в гимназията, после завършва журналистика в университет Минск (1967-72 г.). Алексиевич работи като учител и журналист. Всеки от трудовете ѝ е плод на мащабни проучвания – интервюта с между 500 и 700 души, преглед на хиляди документи, посещения на терен. Наричана е „археоложката на комунизма“.
Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на беларуската писателка за нейните „полифонични творби, монумент на страданието и смелостта в нашето време“. Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха – чрез своя изключителен подход грижливо да създава колажи от човешки гласове.
Тя стана и една от носителките на наградата на името на опозиционната руска журналистка Анна Политковская, присъдена от международната неправителствена организация RAW in War (Reach All Women in War) с цел да окуражи смелите личности, които с работата си рискуват своя живот вимето на справедливостта.
Основана през 1994 г., наградата Open Society Prize е присъждана на Карл Попър, Вацлав Хавел, Арпад Гонч, Том Лантос, Бронислав Геремек, Рикардо Лагос, Карла Дел Понте, Кофи Анан, Ричард К. Холбрук, Йоахим Гаук, Кристалина Георгиева, Янос Корнай и Джоузеф Стиглиц и други. Наградата бе връчена на Алексиевич в първата виртуална церемония по завършване на Северозападния университет на 27 юни 2020 г.
#
