Тихомир Иванов е един от най-успешните български лекоатлети в дисциплината скок на височина. Той е световен университетски шампион в Неапол от 2019 година. Участник е на Летните олимпийски игри в Рио де Жанейро (2016), Токио (2020) и Париж (2024), както и в много европейски и световни първенства. Състезател е на Спортен клуб по лека атлетика „Берое“ (Стара Загора).
Тази вечер – 5 декември от 18 часа, на покритата лекоатлетическа писта на спортен комплекс „Берое“ ще се състои традиционното коледно тържество с участието на над 400 деца, които тренират лека атлетика в СКЛА „Берое“ и техните родители. Тихомир Иванов няма да може да присъства заради тренировъчната си програма, но намери време да отговори на нашите въпроси и да поздрави новото поколение възпитаници на своя клуб.
- Тихомире, изпращаш една добра година с личен рекорд, осмо място на Олимпиадата във Франция, най-добро класиране при мъжете за всички времена у нас и запомнящи се участия в две Диамантени лиги – в Полша и в Италия. Каква е цената на всички тези успехи?
- Благодаря, бих казал, че имах успешен сезон, тъй като през зимата получих здравословни проблеми, но това пък ми помогна да се събера и да мога да участвам силно през лятото и то в най-големите форуми, които бяха и най-важни – Олимпийските игри във Франция. Всичко това ми коства много усилия и постоянство, защото спортът, както е много хубаво нещо, носи и трудни моменти, през които неизбежно минаваме.
Зад всички постижения през този успешен сезон покрай мен стояха малко хора, но пък много ценни. Те основно са свързани със СКЛА „Берое“ – моят клуб, който е част от моето семейство – моята съпруга Елеонора Драгиева, ръководителите и треньорите в клуба. Един от тези хора е Иван Колев, който ми даваше подкрепата си още докато беше президент на СКЛА „Берое“ и продължи да го прави след като пое поста президент на Българската федерация по лека атлетика.
Успяхме да реализираме една успешна олимпийска година и нещо, което на мъж не се беше случвало от 28 години насам - във високия скок постигнах най-добро класиране въобще в историята на българската лека атлетика. Живеех и тренирах в Гърция 3 години. Трябваше да бъда далече от семейството си, за да преследвам високите спортни цели, затова съм благодарил на съпругата си много пъти за разбирането и за търпението. Но тя го знае, защото също е състезател.
- Големите състезания отминаха, но ти продължаваш да тренираш всеки ден. Как протича една твоя тренировка и за къде се готвиш? Кое е следващото предизвикателство?
- В момента сме формирали доста добър екип – изцяло професионалисти, като започнем от мен и новия ми треньор Виктор Нинов, който е предишния висок скачач от поколението преди мене. Той има 230 см личен резултат и също е участник на олимпиади и световни първенства. Прибирайки се в България реших да се доверя на него, за да мога да бъда най-вече в България и до семейството си. Сформирахме силен екип от професионалисти - лекар, физиотерапевт, диетолог, треньор. Имам чувството, че досега на съм работил на толкова професионално ниво, което до момента дава само положителни резултати.
Колкото до моето ежедневие, аз вече не съм на 20 години и сме решили да тренирам един път на ден. Цялата подготовка е насочена към зимния сезон на 2025 година – имаме европейско и световно първенства през март и после отново световно през септември. Затова в момента най-важно е как се провежда тренировъчния процес.
- Тази вечер твоят Клуб СКЛА „Берое“ прави традиционния си предколеден празник, на който ще се съберат стотици трениращи деца и младежи със своите родители, но ти няма да можеш да присъстваш заради тренировъчния процес.
- Определено ще ми липсва този празник. Миналата година бях на него и вълнението, което предизвикват толкова много деца и техните родители е много силно. Но това е риска на спортиста, не всеки път можеш да участваш в такива мероприятия, които истински ме зареждат.
- Защо е важно да има клубове като СКЛА „Берое“?
- Като цяло в Стара Загора има много спортове. Това допринася Стара Загора да бъде спортен град. Гостите на града казват – имате страхотен комплекс. И наистина е така – имаме стадион, имаме полигон за хвърляне, в момента се ремонтира тренировъчния стадион под Болница „Тракия“, имаме покритата и отоплена лекоатлетическа писта. Самият факт, че има много спортове в Стара Загора говори положително за града.
- Тази година имаш още едно лично постижение – сключи граждански брак. Любовта към високия скок ли ви събра с Елеонора Драгиева?
- Ние се познавахме и преди това, но така се получиха нещата, че тя дойде да тренира в нашата група с треньора, при когото бях тогава. И ето, че вече сме 7 години заедно и тази година официално сключихме брак, което е чудесно.
- Сигурно си чувал поговорката, че „откъдето е момата, оттам е родата“?
- Чувал съм я, разбира се. Затова и живея в Стара Загора. Но през последните 3 години не съм живял много тук. Сега ми се налага да пътувам често между Стара Загора и София. Животът на спортиста е такъв – докато не приключи кариерата си, няма определено място, в което да каже, че живее. Да, моят дом е в Стара Загора, но това постоянно пътуване по лагери и тренировки ме лишава от усещането за място.
Въпреки подобни негативи, пожелавам на всички млади спортисти, които вървят по пътя на Царицата на спортовете да бъдат здрави, да слушат треньорите си и да се доверяват на тях. Да слушат родителите си и да не правят всичко на всяка цена. Защото не всеки, който се занимава със спорт постига големите успехи. Важното е, че спортът е едно прекрасно нещо, което изгражда приятелства, изгражда характер, учи на възпитание. Самият факт, че някой се занимава със спорт - той вече е спечелил. Не рекордът е важен, спортът е важен.
