Обични в Господа братя и сестри,
Трети март е свещена дата в историята на българския народ. Тази дата е начало на ново битие след петвековно османско робство. На този ден изгря слънцето на българската свобода.
Кървава и пълна с трагизъм бе Голготата на злочеста България през османското робство. Петстотин години гордият стар Балкан бе страж и закрилник на юначни синове от жестокостите и мъките, безчестията и сълзите. Българската земя, нашата мила Родина, истински земен рай, бе превърната от поробителя в юдоль плачевная. Вместо песента на орача и кръшния смях на жетварката, стон и въздишки пълзяха по пазвите на красиви долини и тучни равнини.
Величието на даруваната ни от Бога Майка България се крие в духовната й мощ, стаена във всяка капчица българска мъченическа кръв, тръгнала от сърцата на хилядите и достойни нейни синове и дъщери, запечатали бъднините и с любовта си. Божията благодат и родната ни вяра са нравствената опора на дедите ни, изстрадали и дарили на този ден, сбъднатата надежда- да има вечно българи. Трети март е свят национален празник! Днес ние отдаваме и своята признателност към всички жертви в Руско-турската освободителна война, дали живота си за Освобождението на България.
Нечовешки ужаси, които сега изглеждат отдавна минали и далеч не така релефни. Ако ние, днешните чеда на прекрасната ни Родина, забравим историята си, ако се вслушаме в някои „доброжелатели“, учещи ни да омекотим, или да не даваме гласност на факти от миналото, ще се присъединим към онези, които пет века унищожаваха род и вяра, памет и народно самочувствие. Самочувствие, което народът ни през тези векове и след тях все още няма!
Поклон пред паметта на нашите български бащи и майки, братя и сестри, опълченци и мирни граждани, загинали мъченически, за да се роди Трети март, за да ни има и нас! Поклон пред паметта на хилядите руски войни, които освобождават изстрадалата ни родина и полагайки живота си, отстояват силата на православната любов! Поклон пред всички, които проляха кръвта си и положиха костите си пред олтара на Отечеството ни.
За вечни времена денят на Освобождението на България от Османско иго ще остане велик и славен в историята на нашия народ.
Прочее, да бъдем дълбоко благодарни на Всемогъщия и Всеблаг Божи Промисъл, който не остави в робство народа ни.
И тъй, нека помним цената за нашата свобода! Нека бъдем отговорни пред историята за това, което Бог ни дарува преди 146 години и Нему да благодарим! Нека бъдем признателни на онези, които заплатиха с живота си нашето благоденствие! Нека бъдем обединени в радостите и нещастията си, защото и споделената радост се увеличава многократно и споделената мъка намалява наполовина! Нека бъдем едно и живеем в любов помежду си по думите на Господ Иисус Христос, Който в нощта преди да бъде предаден за спасението на човешкия род каза: “Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно” (Йоан 17:21).
Славя Богу за благия Му промисъл да съхрани България! Нека скъпата ни Родина пребъде през вековете. АМИН!
