Примабалерини в Стара Загора по случай годишнината от създаването на „Нестинарка“

Първата постановка на
Примабалерини в Стара Загора по случай годишнината от създаването на  Нестинарка

ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ. com
*
Танцовата драма „Нестирака“ през погледа на големите примабалерини от постановките на Националната ни опера през 19060-те - 1980-те години Вера Кирова, Калина Богоева /онлайн/и Силвия Томова и в Стара Загора – Снежана Дескова (1967), Ромина Славова (2005, 2018) и Анелия Димитрова (2018), представени от внучката на Марин Големинов, Лили Големинова.

На 30 ноември от 18 часа в Залата на Регионалната библиотека „Захари Княжески“ в рамките на Фестивала на оперното и балетното – Стара Загора ще бъде представена уникална ретроспекция в историята на най-значимата творба в българското танцово изкуство „Нестинарка“ от Марин Големинов. Специално за случая ще се прожектират кадри от Златния фонд на БНТ. В тях са включени, освен фрагменти от различни постановки и свидетелства на Марин Големинов, Асен Найденов, Маргарита Арнаудова, както и на първата изпълнителка в ролята на Демна – Нина Кираджиева.

Танцовата драма „Нестинарка“ е не само емблема в творчеството на нейния автор Марин Големинов, а и на българското танцово изкуство. За написването й композиторът се подготвя дълго. През 1938 г. след продължително търсене на либрето Големинов се спира на разказа „Нестинарка” на Константин Петканов, поместен в сборника „Омайно биле”. За този момент композиторът споделя: „Когато прочетох разказа, нещо стихийно и неудържимо бликна у мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята добиваше яснота и внушителност, а драматургичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагичните акценти на действието.“

Идеята да въплъти образа на главната героиня Демна в една чисто българска по характер музика го обсебва. Сам разпределя разказа на отделни сцени. Още преди това композиторът е набелязал изразните средства, проучил е и българския музикален фолклор. Вече е излязъл и първият му голям научен труд „Към извора на българското звукотворчество”. Започва да пише творбата в периода, когато е в Мюнхен.

Работата върви много добре до момента, когато авторът стига до нестинарските сцени. Той чувства неувереност да изрази обичая само по теоретичните трудове, с които се е запознал. Иска му се на живо да види и да почувства нестинарството. След завръщането си в България Марин Големинов посещава странджанското село Българи – извор на нестинарството в България. В своята статия „Пътуване из нестинарския край” той описва преживяването си така: „Лицата на нестинарите са бледи, държането издава неспокойствие. Всички са в очакване. Изведнъж със звуците на гайдата излезе от конака една нестинарка, заситни по равния двор с вдигнати ръце и завика с див глас: Въх-въх. Това провикване има нещо много първобитно в себе си, животинско бих казал. То действа на нервите и разтърсва из основи душата на човека… На селския мегдан запалиха огъня. Всичко блесна в необичайна за селото светлина. Откъм конака се зададоха иконите на Св. Константин и Елена… Няколко души махнаха главните от огнения харман и се залюля бясно нестинарско хоро… Нестинарките взеха иконите, притиснаха ги до гърдите си и застъпяха боси в жарта.”

Пишейки „Нестинарка”, Големинов запазва първичната тръпка на нестинарския ритъм, не се изкушава от палитрата на оркестъра, а оставя само шеметната мелодия и тревожния ритъм на тъпана. Около две години отнема на композитора да завърши произведението си, което нарича танцова драма. Тя е израз на неговите търсения на непреходното, на усвояването на националното и на извисяването му над фолклорното. Характеризира се с дълбок психологизъм и подчертано стихийни драматични моменти.

В началото на 1940 г. партитурата е готова. Големинов я предлага на Софийската опера. Тогава директор е Асен Найденов. Според него нито една българска опера не успява да се задържи дълго на сцената и той убеждава автора да изчака по-добри времена. Още на следващата година директор на операта става Петко Стайнов, който включва „Нестинарка” в репертоарните планове за 1941-1942 г. По време на подготовката за премиера възникват множество препятствия относно диригент, изпълнители и постановка. В художествения екип възникват разногласия, балетната трупа е стресната от сложността и необикновената задача, която й се поставя. Въпреки всичко на 4 януари 1942 г. на сцената на Софийската народна опера се осъществява премиерата на „Нестинарка” с хореограф Мария Димова, режисьор Хрисан Цанков, диригент Асен Найденов. Участват Нина Кираджиева като Демна, Лидия Диамандиева – Струна, Живко Бисеров – Найден, Лили Берон – Босилка и др.

Първото представление се превръща в културно събитие. И публика, и критика приемат с възторг новото художествено явление. Страниците на софийските вестници са залети с рецензии за постановката. Пишат не само музикални критици, но и писатели, журналисти и представители на културната общественост. Всички предричат на творбата дълъг живот. До края на сезон 1942-1943 г. „Нестинарка” е играна 30 пъти, нещо невероятно за българско сценично произведение по онова време. В някои от представленията в ролята на Демна е самата Мария Димова.
По материали от http://art.blog.libvar.bg
#

Още от Стара Загора

Инициатива #КиберБУДНИ 2 организират младежи в Стара Загора Инициатива #КиберБУДНИ 2 организират младежи в Стара Загора
На 20 февруари Младежкият общински съвет в Стара Загора и клуб по Киберсигурност и етично хакерство към ППМГ Гео Милев, с подкрепата на Центъра за подкрепа за личностно развитие и Община Стара Загора, организират инициатива КиберБУДНИ 2. С оглед на постоянния растеж на използването на цифровите технологии сред младежите смятаме, че е от изключителна важност да заложим основите на една по-висока к...
БТА организира местна конференция по проект "Европа на Балканите: Общо бъдеще" в Стара Загора БТА организира местна конференция по проект Европа на Балканите: Общо бъдеще в Стара Загора
БТА организира местна конференция по проект Европа на Балканите: Общо бъдеще в Стара Загора. Форумът ще се състои на 20 февруари от 10:30 часа в Пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА) в града на липите. В конференцията са поканени да участват областният управител на Стара Загора Ива Радева, кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров, заместник-кметът Радостин Танев, управителят на Обл...
Спират водата в четвъртък в Стара Загора за ремонт на главен спирателен кран Спират водата в четвъртък в Стара Загора за ремонт на главен спирателен кран
Водоснабдяване и канализацияrdquo; ЕООД Стара Загора съобщава на гражданите, обществените и болнични заведения, предприятия и фирми, че във връзка с авариен ремонт на главен спирателен кран №4 ще има смущения във водоподаването в централна градска част Средна водоснабдителна зона на 15.02.2024г. от 09:00ч. до 17:00ч. Ще бъдат засегнати следните части на града: * на юг от ул. Августа Траяна до б...
Джулиен Кейси от САЩ ще бъде Мими в „Бохеми” на 16 февруари в Старозагорската опера Джулиен Кейси от САЩ ще бъде Мими в  Бохеми” на 16 февруари в Старозагорската опера
Родена в Тексас и живееща в Ню Йорк, очарователната Джулиен Кейси ще направи своя дебют в ролята на Мими от операта Бохемиrdquo; от Пучини на 16 февруари от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера. В ролята на Родолфо гостува италианският тенор Емануеле Д`Агуанно, Мюзета ще бъде Симона Кодева, Марсел Валери Турманов, Колин Ивайло Джуров, Шонар Иван Кабамитов. Участват още Александър Мару...
Двете двойки лешояди на Зоопарка в Стара Загора очакват поколение Двете двойки лешояди на Зоопарка в Стара Загора очакват поколение
Белчо и Сание, както и Шандин и Айлен - двете семейства белоглави лешояди, обитатели на Зоопарка в Стара Загора, очакват поколения. Те имат по едно снесено яйце, грижливо поставено в инкубатор в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. Когато малките бъдат излюпени и укрепнат, ще бъдат върнати при своите родители за доотглеждане. На двете семейства са създадени максимално добри услов...