Примабалерини в Стара Загора по случай годишнината от създаването на „Нестинарка“

Първата постановка на
Примабалерини в Стара Загора по случай годишнината от създаването на  Нестинарка

ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ. com
*
Танцовата драма „Нестирака“ през погледа на големите примабалерини от постановките на Националната ни опера през 19060-те - 1980-те години Вера Кирова, Калина Богоева /онлайн/и Силвия Томова и в Стара Загора – Снежана Дескова (1967), Ромина Славова (2005, 2018) и Анелия Димитрова (2018), представени от внучката на Марин Големинов, Лили Големинова.

На 30 ноември от 18 часа в Залата на Регионалната библиотека „Захари Княжески“ в рамките на Фестивала на оперното и балетното – Стара Загора ще бъде представена уникална ретроспекция в историята на най-значимата творба в българското танцово изкуство „Нестинарка“ от Марин Големинов. Специално за случая ще се прожектират кадри от Златния фонд на БНТ. В тях са включени, освен фрагменти от различни постановки и свидетелства на Марин Големинов, Асен Найденов, Маргарита Арнаудова, както и на първата изпълнителка в ролята на Демна – Нина Кираджиева.

Танцовата драма „Нестинарка“ е не само емблема в творчеството на нейния автор Марин Големинов, а и на българското танцово изкуство. За написването й композиторът се подготвя дълго. През 1938 г. след продължително търсене на либрето Големинов се спира на разказа „Нестинарка” на Константин Петканов, поместен в сборника „Омайно биле”. За този момент композиторът споделя: „Когато прочетох разказа, нещо стихийно и неудържимо бликна у мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята добиваше яснота и внушителност, а драматургичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагичните акценти на действието.“

Идеята да въплъти образа на главната героиня Демна в една чисто българска по характер музика го обсебва. Сам разпределя разказа на отделни сцени. Още преди това композиторът е набелязал изразните средства, проучил е и българския музикален фолклор. Вече е излязъл и първият му голям научен труд „Към извора на българското звукотворчество”. Започва да пише творбата в периода, когато е в Мюнхен.

Работата върви много добре до момента, когато авторът стига до нестинарските сцени. Той чувства неувереност да изрази обичая само по теоретичните трудове, с които се е запознал. Иска му се на живо да види и да почувства нестинарството. След завръщането си в България Марин Големинов посещава странджанското село Българи – извор на нестинарството в България. В своята статия „Пътуване из нестинарския край” той описва преживяването си така: „Лицата на нестинарите са бледи, държането издава неспокойствие. Всички са в очакване. Изведнъж със звуците на гайдата излезе от конака една нестинарка, заситни по равния двор с вдигнати ръце и завика с див глас: Въх-въх. Това провикване има нещо много първобитно в себе си, животинско бих казал. То действа на нервите и разтърсва из основи душата на човека… На селския мегдан запалиха огъня. Всичко блесна в необичайна за селото светлина. Откъм конака се зададоха иконите на Св. Константин и Елена… Няколко души махнаха главните от огнения харман и се залюля бясно нестинарско хоро… Нестинарките взеха иконите, притиснаха ги до гърдите си и застъпяха боси в жарта.”

Пишейки „Нестинарка”, Големинов запазва първичната тръпка на нестинарския ритъм, не се изкушава от палитрата на оркестъра, а оставя само шеметната мелодия и тревожния ритъм на тъпана. Около две години отнема на композитора да завърши произведението си, което нарича танцова драма. Тя е израз на неговите търсения на непреходното, на усвояването на националното и на извисяването му над фолклорното. Характеризира се с дълбок психологизъм и подчертано стихийни драматични моменти.

В началото на 1940 г. партитурата е готова. Големинов я предлага на Софийската опера. Тогава директор е Асен Найденов. Според него нито една българска опера не успява да се задържи дълго на сцената и той убеждава автора да изчака по-добри времена. Още на следващата година директор на операта става Петко Стайнов, който включва „Нестинарка” в репертоарните планове за 1941-1942 г. По време на подготовката за премиера възникват множество препятствия относно диригент, изпълнители и постановка. В художествения екип възникват разногласия, балетната трупа е стресната от сложността и необикновената задача, която й се поставя. Въпреки всичко на 4 януари 1942 г. на сцената на Софийската народна опера се осъществява премиерата на „Нестинарка” с хореограф Мария Димова, режисьор Хрисан Цанков, диригент Асен Найденов. Участват Нина Кираджиева като Демна, Лидия Диамандиева – Струна, Живко Бисеров – Найден, Лили Берон – Босилка и др.

Първото представление се превръща в културно събитие. И публика, и критика приемат с възторг новото художествено явление. Страниците на софийските вестници са залети с рецензии за постановката. Пишат не само музикални критици, но и писатели, журналисти и представители на културната общественост. Всички предричат на творбата дълъг живот. До края на сезон 1942-1943 г. „Нестинарка” е играна 30 пъти, нещо невероятно за българско сценично произведение по онова време. В някои от представленията в ролята на Демна е самата Мария Димова.
По материали от http://art.blog.libvar.bg
#

Още от Стара Загора

Предстоящи събития в Регионална библиотека „Захарий Княжески“, 30 януари – 3 февруари 2023 г. Предстоящи събития в Регионална библиотека  Захарий Княжески , 30 януари – 3 февруари 2023 г.
ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ. com*31 януари 2023 г. (вторник), 18:30 ч., зала първи етажПрожекция на филма Моралът е доброто.От детската стая през ученическия чин и студентска скамейка, до преподавателската катедра и обществена трибуна филмът Моралът е доброто проследява житейския път на доц. Кристиан Таков на фона на историческите събития от последните десетилетия в България.Режисьор и сценарист: Весели...
Есмералда – Парижката Света Богородица на Старозагорската опера – за първи път на софийска сцена Есмералда – Парижката Света Богородица на Старозагорската опера – за първи път на софийска сцена
ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ. com*Михаела Филева в ролята на Есмералда На 31 март от 19.00 часа Старозагорската опера съвместно с Националния дворец на културата, със съдействието на Палмс Мюзик, ще представи за първи път в София на сцената на зала 1 своята впечатляваща продукция на рок операта Есмералда - Парижката Света Богородицаrdquo;. Автор на изключителната музика е Рикардо Кочанте, вдъхновен от в...
Айкидо и аеробика предлага Читалище „Родина“ в Стара Загора Айкидо и аеробика предлага Читалище  Родина  в Стара Загора
ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ. com*Айкидо за деца и възрастни и Аеробика с Габи са две от новите дейности в богатото портфолио на Читалище Родина. Айкидо е съвременно японско бойно изкуство. Чрез практикуването му, трениращият се усъвършенства не само физически, но и духовно. Пълноправен член на Българска Айкидо Федерация, Айкидо клуб Имеон е най-големият в България, основан през 2000 година и има дългого...
С “Мадам Бътерфлай” Старозагорската опера открива оперната 2023 година С  Мадам Бътерфлай” Старозагорската опера открива оперната 2023 година
ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ. com*На 26 януари от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще бъде представен спектакълът на операта Мадам Бътерфлайrdquo; от Джакомо Пучини. С този спектакъл Държавна опера - Стара Загора започва своята оперна нова година, в която предстоят вълнуващи срещи на публиката с любими оперни заглавия, вдъхновяващи премиери, спектакли на открито, дебюти и гостувания на артис...
Нов спектакъл за възрастни в Кукления театър в Стара Загора Нов спектакъл за възрастни в Кукления театър в Стара Загора
ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ. com*Премиерата на ЗАВОД по текстове на Вапцаров предстои на 27 и 28 януари от 19:30. Драматизацията и режисурата са на Полина Христова, сценограф е Марина Янева. Автор на музиката е Милен Апостолов, хореограф е Явор Кунчев. Консултант на спектакъла е Веселка Кунчева, а Ина Божидарова е консултант по драматургията. Идеята за театрален спектакъл по текстове на Вапцаров е на По...