ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ. com
*
Десетки гробове са открити при проучвана на източния некропол в археологическия резерват "Августа Траяна - Верея - Стара Загора", съобщи пред медиите днес директорът на Регионалния исторически музей Петър Калчев.
Първите цистови гробове (от големи каменни плочи) бяха открити преди няколко години до магазина "Кауфланд-2" - разказа той. - Три от тях са били похитени още в древността, като са чупени по-малките покривни плочи. Похитителите са ги оставили непокрити напълно, което е довело до изпълването им с пръст през годините. Една от тези цистови гробници обаче е оцеляла неограбена. В нея са били погребани четирима. Един от скелетите е бил на жена, за което се съди по откритата на нея част от златна огърлица, напълно запазена с украсата си керамична чаша и също много добре запазена бронзова кутия за бижута, която предстои да бъде сканирана и впоследствие отворена, консервирана и реставрирана, за да се установи съдържанието й.
Засега в участъка от "Кауфланд-2" до Професионалната гимназия по механотехника в рамките на некропола има открити 48 гроба. Първите от тях са от трети век (датирано с монети), а последният - от Средновековието (12-ти век). В него има стъклени гривни на двете ръце на погребаната в него жена.
В друг от гробовете са открити погребани две деца на възраст 10-12 години, починали едновременно. Предполага се, че са момче и момиче (ще бъде направено изследване на костния материал). На вратовете си са имали торкви (украси от бронз), а на скелета на предполагаемото момиче има бронзови гривни на ръцете и краката.
Уникална като размер и запазеност е откритата гробница. За съжаление, когато е правена улицата северно от бившия Механотехникум, са съборили част от покрива на дромоса (покрива на гробницата). Тя е куполна, с диаметър 9.80 метра. Вътре, заедно с коридора, е измазана с много фина мазилка. "Надявам се по-нататък, като влезем в дълбочина, да видим дали има някакви надписи или рисунки по гробницата" - каза Петър Калчев. В нея има 6 засводени ниши. Конструкцията е невероятна. Отпред има масивни зидове, които фланкират (ограждат) входа на гробницата. Те са с размери 2.20 на 1.80. Вероятно е имало колонада с фронтон, който е стоял над входа на това съоръжение. Зидът, който огражда кръглата гробница, е изграден от ломени камъни със спойка от хоросан. Засега е разкрит на височина около 2 метра. Вероятно той е бил малко по-висок и цялото съоръжение е било покрито с кръгъл покрив от дървена конструкция с керемиди. Идеята е този уникален обект да бъде проучен. За съжаление той е използван дълго във времето, като в него са открити по-късни погребения - около 20 скелета, голяма част от които не са в анатомичен порядък. Те са били почти до тавана на гробницата. В един момент входът й е бил преграден с каменен зид. Това, което е било в дромоса (коридора) е било разбито и всичко е било запълнено с пръст, хоросан, тухли и други строителни отпадъци. Вероятно са правили опити да влизат през централната част на купола, тъй като там има отвор, затрупан след това с камъни. За съжаление в по-късните периоди в северната част на гробницата, за да сложат починали, са разбили част от стената.
Открит е и скелет с двойна деформация на черепа. Предполага се, че индивидът е бил от така наречените алани, обитавали региона. Антрополози ще определят раса, ръст, пол и болести, оставили следи върху костния материал. Цели се археолозите да достигнат до първичните погребения, за които е била направена тази гробница.
"Такова мощно съоръжение, с такава изработка, вероятно е фамилна гробница на хора, заемали много високо обществено положение в античния град, които са имали големи финансови възможности - каза Петър Калчев. - Лично аз съм радостен, че кметът Живко Тодоров няколко пъти посети обекта и е взето решение тази улица да бъде прекъсната в това място и там да бъде ситуиран един интересен археологически парк с гробницата, на която ще бъде направено прозрачно (стъклено или друго) покритие, като се запазят и другите гробни съоръжения - тухлени и цистови. Част от тях ще бъдат пренесени в парк "Зеления клин" северно от канала, който се прокопава. Има проект за изместване на тръбите от тази част, като те ще минават по алея северно от изкопа. Контролни проучвания са показали, че и там навсякъде има гробове. Това е огромен некропол, който започва от бившите бараки на БТК зад Електротехникума и продължава може би в цялата градина между "Кауфланд-2" и бул. "Патриарх Евтимий". Явно в него са погребани хора с по-високи финансови възможности, както и хора, погребани само със сандалите си, подковани с цинти (метални кабъри против изтриване на подметките), тъй като откриваме голямо количество цинти в гробовете. Така че социалната диференциация се показва много добре в некрополите.
Надявам се след приключване на проучванията и социализацията на обекта Стара Загора да получи един много интересен паметник, който ще привлича хората, интересуващи се от културно-историческо наследство" - обобщи директорът на РИМ - Стара Загора.
Петър Калчев съобщи още че на ул. "Боруйград" в рамките на подмяната на ВиК-тръбите са разкрити двете крепостни стени на Августа Траяна и една триъгълна кула. Чака се комисия в сряда, която да каже какво ще стане с тях и как ще минават тръбите. На "М. Кусев", на няколко метра северно от "Ген. Столетов", е открита много добре запазена антична улица. По ул. "Августа Траяна" и ул. "Св. Крал" са открити гробове. "Ние се стараем максимално бързо да проучим тези обекти, като спазваме всички законови изисквания - документиране, нанасяне върху кадастъра, заснемане. В момента се влиза в същинската част на резервата. Зад ул. "Боруйград" навътре в него се очаква откриването на улици, обществени и частни сгради и т.н. Търси се начин за бързо издаване на разрешения от Министерството на културата, за да не спира ВиК проекта, работен с пари от Европейския съюз. Всичко трябва да бъде приключено до ноември 2023 г.
По време на пресконференцията беше съобщено, че и тази година продължава подновеното през 2021 г. проучване, разкриване на по-големи участъци и социализация на най-големия в Европа рудодобивен център от Каменно-медната епоха - праисторически медни рудници от Халколита в местността "Мечи кладенец" (т.нар. Аибунар, на 8 км от Стара Загора, вляво от пътя за Старозагорските минерални бани). Първите проучвания там са проведени преди повече от 50 години - в периода 1970-1973 г., но в момента мястото е занемарено. Паметникът вече има своите административни граници и режими, в които да бъде опазван занапред, съобщи участвалият в пресконференцията директор на Археологическия институт с музей при БАН доц. д-р Христо Попов. Целта на проекта, финансиран от Министерството на културата, РИМ - Стара Загора и Община Стара Загора, е древният рудодобивен център да стане ярка част от богатото културно-историческо наследство на старозагорския регион. През юни 2023 г. Стара Загора ще се бъде един от опорните градове на голяма международна научна конференция по праисторическия и античния рудодобив у нас, анонсира доц. Попов.
В пресконференцията участва и зам.-кметът на община Стара Загора в ресор "Култура, туризъм и младежки дейности" Милена Желева. Тя съобщи, че се работи по проект за реставрация на старата турска баня в курорта Старозагорски минерални бани. Стойността му преди инфлацията е била 10 млн. лева. Изразено бе пожелание за социализиране и на добре запазената римска вила в местността "Чаталка", недалеч от Стара Загора.
Още по темата:
Уникален раннохристиянски мартириум откриха археолозите в Стара Загора
#
