ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ. com
*
В три поредни вечери – на 30 юни, 1 и 2 юли, от 21.00 часа на сцената на Античния форум „Августа Траяна” под звездите на Стара Загора блести новата постановка на Старозагорската опера на мюзикъла „Есмералда – Парижката Света Богородица”. Автор на изключителната музика е Рикардо Кочанте, вдъхновен от великата едноименна творба на Виктор Юго. Оркестрацията за голям симфоничен оркестър и рок група е на Людмил Горчев. Либретото е написано от Люк Пламондон. Романът е най-известното произведение на Виктор Юго, една от най-четените книги във Франция, преведена на десетки езици. Освен многобройните екранизации по мотиви на романа са създадени балети и мюзикъли. Самият Юго смятал, че “Парижката Света Богородица” може да послужи като основа за опера и дори самият той написал либрето. В ролята на Есмералда на 30 юни и 1 юли е Михаела Филева, Тереза Бракалова на 2 юли. Борис Тасков (на 30 юни и 2 юли) и Валери Турманов (1 юли) са в ролята на Квазимодо, Николай Моцов - в ролята на Грeнгоар, а Денис Иванов (на 30 юни и 2 юли) и Марин Русинов (на 1 юли) си поделят ролята на Фроло. Участват още Богомил Спиров и Димитър Райчев (Феб), Гергана Николаева, Ивона Иванова (Фльор де Лиз), Александър Панайотов, Денис Бояджиев (Клопен), оркестър, рок група, хор, балет, деца от Детско-юношеската студия за опера и балет на Държавна опера - Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур”. Режисьор на спектакъла е Виолета Горчева, диригент Владимир Бошнаков. Хореограф е световноизвестният Марио Пиаца. Автор на сценографията, костюмите и художественото осветление е Денис Иванов, хормайстор Младен Станев, художественият превод на либретото е на поета Йордан Пеев.
Диригентът Владимир Бошнаков споделя, че в момента, в който се е сблъскал с музиката на „Есмералда - Парижката Света Богородица”, е видял „едни „музикални асансьори“ - нещо, което не може да се определи като тенор, баритон, сопран, мецосопран... Солистите се „разхождат“ по един огромен диапазон и покриват не само музикален, но и психологически диапазон от пресъздаване на душевни състояния. От мюзикъл, както и маестро Марио Пиаца казва, правим опера. Тук няма текстове. Действието върви от музикално произведение в музикално произведение, които на брой са 51 + увертюрата - всичко в рамките на два часа. Има сола, дуети, терцети. Музиката е шлагерна, естрадна, на места – драматична, но много мелодична“.
Тези думи на диригента провокираха нашето любопитство да научим повече за предизвикателствата пред оперния артист в мюзикъла.
Солистите на Старозагорската опера Тереза Бракалова, Николай Моцов, Валери Турманов и Борис Тасков охотно разкриват част от своите вълнения и дързост да „прегърнат” поредната артистична провокация в своята кариера – за някои от тях дори съвсем нова като жанр и недокосната музикална територия. Това, което ги мотивира още по-силно, е любовта и отдадеността към професията и желанието да бъдат възможно най-близо до стила и естетиката на мюзикъла.
Тереза Бракалова (в ролята на Есмералда):
„Ролята на Есмералда е предизвикателство и чест за всяка актриса! Тя е интересна, многопланова, с развитие! Неминуемо провокира у мен емоции от различен характер и активира актьорските ми умения, предизвиква ме да надграждам. Изискват се певчески, танцувални и актьорски качества. Опитът, събран досега, ми помага да се „шмугна” в кожата на тази дръзка млада жена и да предложа на публиката един мой прочит на ролята, базиран на задълбочения режисьорски анализ на проф. Виолета Горчева. Работата с текста, който в случая е поетичен превод на български език, е също от голямо значение за подготовката ми, както и за въздействието върху публиката. Вокалната партия на Есмералда е разнообразна, с голям диапазон и се изисква концентрация и гъвкавост. Редуват се арии, дуети, ансамбли с наситен емоционален заряд. Ще отбележа, че преди всичко аз съм оперна певица по образование и вътрешен импулс и мюзикълът е сравнително нова територия за мен. Условно поставям началото на моята певческа кариера със стъпването ми на сцената на Старозагорската опера, където благодарение на доверието на Маестро Огнян Драганов работих върху различни музикални жанрове като опера, оперета, камерна опера, мюзикъл. Това е безценен опит и дава възможност на певеца да изрази нюансите на гласовата си палитра. Есмералда е млада жена, лирична героиня, която попада в драматични обстоятелства. Гласът й трябва да звучи нежно и красиво, съобразено с изискванията на мюзикълното пеене. Приемам ролята като важен етап в творческото ми съзряване, но най-съществена за мен си остава оценката на публиката.”
Валери Турманов (в ролята на Квазимодо):
„Жанрът, в който участвам, е нов за мен, изключително интересен и динамичен. Композиторът разкрива както лиричната, така и драматична част в образа на Квазимодо. Успява да използва целия диапазон на гласа. Към актьорската игра, която веднага олицетворяваме с приведения и прегърбен грозник, подхождам с много старание и сериозност. Никак не е лесно да се пее по този начин, понеже диафрагмата е притисната, а напрежението в кръста - огромно. Отне ми доста време, упражнения и репетиции, дори в домашни условия. Прокрадва се поп-рок вокализиране, в съчетание с класическата естетика и това ми харесва.”
Борис Тасков (в ролята на Квазимодо):
„Парижката Света Богородица” е първият такъв мюзикъл, който правя. Не мога да го сравня с мюзикълите и оперетите, в които досега съм участвал. Трудността идва допълнително и от пластиката на персонажа – Квазимодо е изгърбен и куц. Това неестествено положение на тялото прави пеенето още по-трудно, защото нарушава нормалната опора и позицията на пеене. Физически тази роля е много тежка и за тялото, и за пеенето. Като го сравнявам с мои изпълнения и в опери като „Аида”, „Тоска”, „Турандот” – тези роли ми се струват дори по-лесни чисто физически и позиционно. Нелека задача, но пък е много привлекателно предизвикателство за всеки, който пее Квазимодо!”
Николай Моцов (в ролята на Гренгоар):
„Творческият ми път премина през годините щастливо и жанрово многообразно! Имах щастието да изпълнявам произведения от камерната музика, бароковата, кантатно-ораториалната, класическата и не малко заглавия от съвременната. Този ми творчески интерес неимоверно ме отведе и до рок-операта "Есмералда". Това е фах, който е специфичен, изисква други вокални умения - различни от класическото пеене и друг тип присъствие на сцената. Ще цитирам моята професорка Илка Попова, която казва, че "вокалната педагогика не може всичко, но може много". Участието ми в "Есмералда" е потвърждение, защото стъпвайки на класическото пеене успях да намеря „онзи глас”, който е подходящ за този вид произведение. Умението да пея през микрофон не е новост за мен, тъй като през годините ми се е налагало да използвам и в класическите произведения. Актьорските задачи не са по-различни от тези в класическите произведения. Тази съвременна творба е произведение с драматургична линия, която режисьорката Виолета Горчева изведе по един умел начин, който следва законите на музикално-сценичното изкуство. Различното поведение на сцената е продиктувано от краткостта на музикалните номера. Трябва да кажеш много в рамките на малък музикален номер (това са шлагери, песни). Нуждата от пълна концентрация и богата музикална и актьорска изразителност е абсолютно задължителна. Разбира се - аз имам много опит в камерната музика и това много ми помогна!”
#
