ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ. com
*
Изпратено до медиите от Б. Лазаров. Публикуваме го без редакционна намеса:
Уважаеми старозагорци, на 01.03.2022 се проведе втора част на обществено обсъждане по постъпило инвестиционно намерение в Община Стара Загора за изграждане на завод за горене на отпадъци в землището на село Ракитница. Първото обсъждане бе проведено в петък, но поради липсата на подготовка на инвеститора Николай Тодоров от ЕКО ГАРБ ООД и множеството неотговорени въпроси, се наложи провеждане на второ. То продължи повече от 2 часа и премина в същия дух. Още в началото стана ясно, че фирмата-инвеститор не прави разлика между Наредба за реда и начина за измерване на вредните емисии и наредбата, определяща техните безвредни за здравето стойности. Този път в отбора на фирмата, предложила изграждането на завода за горене на отпадъци, присъстваха няколко нови лица:
Тонка Атанасова - вече бивша директорка на РИОСВ Хасково и освободена от поста преди месеци по времето на служебното правителство. Интересен е и фактът, че въпросната дама в качеството си на директор на РИОСВ Бургас (2015-2020) е подписвала документите, свързани със завода за изгаряне на отпадъци в гр. Созопол на същия инвеститор, който пък е получил зелена светлина за изграждане му по време на скандално известния кмет на ГЕРБ, обвинен за присвояване на близо 2 мил. лева, Панайот Рейзи;
Радослав Смилянов - бивш високопоставен служител към „Министерство на околната среда и водите“ по времето на правителствата на Бойко Борисов
В процеса на дебата бе отправена критика към Община Стара Загора, че поета посоката от Живко Тодоров за разрешаването на проблема с отпадъците чрез тяхното изгаряне, лежи най-долу в приетата национална йерархия за „Управление на отпадъци“. Според нея процесът за управление на отпадъците трябва да минава първо през предотвратяване, после през повторна употреба, рециклиране, оползотворяване, депониране и най-накрая - изгаряне. Също така се оказа, че новото депо на Стара Загора, с инвестиция от 52 мил. лева и открито през 2016 от Бойко Борисов с фразата „Така сме го направили, че да мирише на бор“, ще се изчерпи до няколко години. За съжаление ще се изчерпи, не „миризмата на бор“, а капацитета му.
Отсрочката даде време да направя проучване за използваната технологията, която Община Стара Загора в прессъобщението си бе характеризирала с думите „нова технология“, „енергийно оползотворяване“ и „надграждане на системата за третиране на отпадъци“. За разлика от текстовете, писани от ПР-ите на кмета Тодоров, в документите на РИОСВ Бургас за същото съоръжение до Созопол по-често се среща думата „изгаряне“.
След като на предишната среща собственикът на фирмата-инвеститор удобно забравяше да отговаря на поставени от обществеността въпроси, задаването на които беше допълнително усложнено от липсата на работещи микрофони в общинската залата. Затова си направих труда да разпечатам няколкото подготвени от мен с надеждата, че ще успея да ги задам и получа отговори.
1. Какво става с тежките метали и канцерогенните съединения, които се съдържат в твърдите битови отпадъци?
2. Колко често ще бъдат правени измервания за количества отделяни тежки метали и канцерогенни съединения и от кого?
3. Какво става с емисиите на диоксини и азотни окиси при изгарянето на пиролизното масло и газ ?
4. Имате ли анализ от акредитирана лаборатория за състава на пиролизното масло?
5. Колко често се налага спиране на инсталацията и защо?
6. Ще се използват ли автомобилни гуми за зареждане на реактора?
7. Правен ли е ОВОС на текущата технология за термично третиране в Созопол?
В общи линии отговорът на първите два въпроса беше, че не се отделят такива съединения при горенето и че те самите ще се самоизмерват колко замърсяват. Да, правилно четете! Самите те ще се самоизмерват колко замърсяват!
Получих и частичен отговор и на 6-ти въпрос, че когато инсталацията им в Созопол не е натоварена, са използвали и гуми за поддръжка на термичния процес. Останах с впечатление, че и ОВОС не е правен на инсталацията в Созопол.
Информацията, която получих от запитвания към специалисти за тяхното мнение за предлаганата „нова“ и „надграждаща“ , според Община Стара Загора, технология за термична обработка на RDF, бе - че хич не е нова и че не работи, или поне не безпроблемно. От преди 10-на години има платени и изработени подобни реактори за използване в европейски държави, които събират прах или дъждовна вода по полето, защото проектите са прекратени. Това бе потвърдено и от Радослав Смилянов, който сподели, че по това време са работили 20-тина такива реактора като в момента вероятно няма нито един.
В крайна сметка след два дебата - много въпроси без отговор, много разминавания, използването на конкретните експерти от страна на инвеститора, предизвика в мен съмнения за техния интегритет, но пък хвърли светлина върху начина му работа.
Продължавам активно да следя темата и ви съветвам и вие да направите това.
#
