ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ. com
*
Петдесет и първото издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство (ФОБИ) бе открито тържествено тази вечер в залата на Старозагорската опера.
„На прага сме на 51-вото издание на уникалния Фестивал на оперното и балетно изкуство, който ежегодно се провежда в нашия оперен театър. Музиката е най-великото творение на човека. Облечена с човешкия глас и с танца, тя се превръща в огромно преживяване. Радваме се, че този форум вече 51 пъти отваря завесата, за да бъде като една своеобразна витрина и да покаже онова, което обикновено не можем да видим. Операта и балетът винаги ще бъдат живи, защото те са изкуства, които дават голяма част от смисъла на нашия живот“, приветства присъстващите директорът на операта Огнян Драганов.
„Операта я има защото я има публиката на Стара Загора. Има я цялата обществена енергия, която крепи културните институти- и операта, и театрите. В много други градове не е така“, се обърна към присъстващите зам.-кметът на Община Стара Загора Милена Желева. Тя пожела на всички присъстващи да се насладят на богатата програма, която е подготвена.
„Изключително съм щастлива, че стоя на тази сцената тази вечер. Фестивалът на оперното и балетно изкуство в Стара Загора за мен означава много. Това, което съм днес нямаше да бъда ако не беше този Фестивал- с него започна всичко“, сподели оперната прима и артистичен директор на Държавна опера Стара Загора Веселина Кацарова.
ФОБИ беше открит с премиерен спектакъл на Вердиевия оперен шедьовър “Бал с маски”. Сценичната визия на спектакъла на „Бал с маски” умишлено е пренесена в края на 19 век - в епохата, когато започва индустриалната революция и настъпват промените в социално-икономическите отношения на хората. Епохата на разместване социалните пластове, върху които стъпва и нашето съвременно общество.
Художникът на постановката Каталин Йонеску-Арборе допълва, че се фокусира върху тайната любов между Амелия и Рикардо и срещата с Улрика. „Позлатените маски и орнаменти се съчетават с ярко оцветени керамични фрагменти и големи и дълги тъмни пера. И всички те са поставени върху червени костюми, единственият цвят, който изпъква в мрака на времето и пространството. В действителност повечето периоди от нашия живот са покрити от някои въображаеми маски, за да ни предпазят от възможни бедствия. А цветовете винаги ни разказват историята…”
И режисьорът, и художникът обръщат специално внимание на образа на Улрика като загадъчна ключова фигура в развръзката и символ на духовността с мисия и пророчески поглед в бъдещето.
#
