ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ.com
*
В политическата математика събирането се оказа най-трудното действиие. А делението - най-лесното, най-мързеливото и най-предпочитаното.
Събирането - това е да градиш, да добавяш към вече направеното още и още. Магистрали, инвестиции, признание и т.н., и т.н. Може и ИТН.
Делението е като отрицанието: не щем този, не щем онзи, казват партиите. Изобщо нищо не щем. И себе си мразим, и всички други. И щом като ние не можем, няма да дадем и на никой друг. Нищо, че на челото на държавата е записано, че съединението, тоест събирането, прави силата. Знаят го уж, но нито го проумяват, нито го изпълняват. И напук правят точно обратното. Искат, но не желаят. И винаги си намират оправдание защо.
Да, създадени са да делят народа, за да е здрава държавата. Това им е по рождение (pars=част). Но твърде егоцентричен е начинът, по който действат повечето от партиите ни днес. Докато гонят целите си, изглежда не се сещат за първоначалната истина, от която нагоре израства цялото партийно строителство: че важните са не те, а обикновеният българин, който ги подхранва с глас и съпричастност. Той им дава всичко, което искат от него. Но какво му връщат те? Негативизъм и несигурност. Не това се очаква от тях. Делението трябва да е само поставена в скоби част от по-общото и по-значимо действие "събиране". Ако искаме уравнението все пак да има положително решение - народът да е жив и здрав, а държавата силна.
За това може би е виновна накриво скроената ни изборна система. Победителят, особено когато бие с огромна преднина, трябва да получава директен управленски мандат. А не след категорично спечеления вот тепърва да търси одобрение и колаборация с конкурентите си, с които до вчера е бил счепкан гуша за гуша. Защо? На какво отгоре? Това е противоестествено, тъпо, зле измислено. И докарва само проблеми. Гърците са разбрали отдавна това и са го поправили. А ние кога?
#
