ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ.com
*
Аритметиката след тези избори е много проста: нови месии, спасители и популисти привлякоха вниманието, надеждите и интереса на гласоподавателите. Слави Трифонов, Христо Иванов и Мая Манолова си взеха своето. Това, което откъснаха, отне проценти от старите играчи ГЕРБ, БСП и ДПС.
За добро ли? Твърде съмнително. Казано е - много баби, хилаво бебе. В ролята на бабите ще видим навалицата от партии в Народното събрание. Бебето сме ние, народът, разбира се. Задаващото се междуцарствие вещае размита отговорност, което не е повод за радост. На мястото на липсващото или нестабилно правителство ще дойде една мътна вода, в която може да стане какво ли не, да не дава Господ.
Положителното е, че лидерството на ГЕРБ отново гарантира на България стабилен евроатлантически курс. Обратно, зачестилите скандали с Русия, включително последният шпионски, подкопаха позициите на БСП, която в представите на народа минава за русофилската партия у нас (справка - Корнелия Нинова с обещанието от онзи ден за руски ваксини и т.н.). Но пък се появи Трифонов, на когото тази тематика също не му е твърде чужда. Да не говорим за Мая. Така че покрай всичко друго, още сме на ниво баланс между геополитическите огньове. Неслучайно нестинарството е открай време в националните ни традиции.
Закономерно е валидирането чрез изборните резултати на присъствието на Христо Иванов на политическата сцена. Логично беше той и електоратът му най-сетне да получат свое национално представителство. Но, забележете, от двете страни Иванов е ескортиран от макар и формално нови, но с позната идеология политсубекти - Слави и Мая. Предпазливостта не е излишна.
С две думи - на всички по малко, на никого достатъчно. Криза, какво да се прави. Няма да има доволни, но това е положението. До следващия вот. Или до следващото раздаване на картите.
Годините си вървят, няма как политическото пространство да остане в един и същ замръзнал вид във времето. Всичко тече, всичко се променя. Животът е развитие. Въпросът е промените да водят към нещо по-добро. Развитието да е напред, а не назад.
Властта изхабява, това е аксиома. Който и да дойде, дори облян в лъчи и с ореол на главата, във второто му десетилетие начело на държавата вече няма да се възприема по първоначалния начин. За България е важен балансът между политическите сили, който определя посоката на движение на страната. Ние не сме остров, откъснат от света. Като дребен геополитически субект сме напълно във властта на вълните, които движат световния океан. Да се разбере това е много по-важно от емоциите около дългогодишното управление на ГЕРБ и появата на новите играчи.
Наесен ще проследим как ще приключат федералните избори в Германия. Кой ще поеме кормилото на държава №1 в ЕС и как това ще рефлектира към нас. Успоредно с това трябва да изчакаме да се очертае каква точно политика ще възприеме президентът Байдън спрямо предизвикателствата пред световния хегемон. Когато се появят отговорите на тези въпроси, ще можем и ние у нас да си прецизираме параметрите на властта.
#
