Черният лешояд (карталът) се завръща в България с първи гнезда от 30 години насам
21.03.2021 г.
След близо 30 години упорит труд природозащитниците от Зелени Балкани, Фонда за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици постигнаха невероятен успех. За първи път след 28 години от последното известно гнездене на картала в България те отбелязват сформирането на три двойки в Стара планина. Трите двойки са и първите въобще установени и фотографирани в Стара планина птици от този вид.
Двойките са загнездили на специални платформи, поставени от природозащитниците, и са част от дългосрочна програма за завръщане на вида. Тя започва преди десетилетия с първите идеи и дейности за възстановяване на едрите видове лешояди като част от международна програма и Балкански план за реинтродукция.
Първите резултати по програмата бяха постигнати с възстановяването на белоглавите лешояди като гнездящ вид в Кресненското дефиле и Стара планина. През изминалите години природозащитниците върнаха на свобода 138 белоглави лешояда, получени като дарение от 19 зоопарка 7 страни.
Втората цел на трите граждански организации бе завръщането на черния лешояд – изчезнал за страната вид. През последите години като част от дейностите по проект „Светло бъдеще за черния лешояд“ (LIFE14 NAT/BG/649) общо 59 черни лешояда бяха дарени от Испания с цената на огромни усилия на голям международен екип. Загнездването на вида в Стара планина - за първи път в новата история на природозащитата в страната, е успех само по себе си. Дивите птици и двойките са изправени пред редица опасности и предизвикателства, за това с интерес ще следим съдбата им, с надеждата да загнездят успешно още тази година и да създадат поколение. Следете и вие съдбата им на сайта на проекта: https://greenbalkans.org/VulturesBack
Често и повсеместно срещан из страната до началото на ХХ век, черният лешояд се води изчезнал от България. За първи път този факт официално е описан в Червената книга на НР България от 1985 година, когато видът е поставен в категория „изчезнал”. Фактическото изчезване вероятно се случва в периода 1950-1960, когато вече няма данни за гнездене, а наблюденията на вида стават изключително редки.
През 1980-те години зачестяват наблюденията на единични птици и малки групи от вида в Източните Родопи, където в пограничния район навлизат индивди от последната известна колония на вида на Балканите в гората Дадя в Гърция. Вероятно от такива индивди се формира двойка и загнездва в района на яз. "Студен кладенец", където през 1993 г. е открито първото за десетилетия и последното оттогава гнездо на вида в България. След еднократно успешно гнездене двойката изчезва и така завръщането на вида е мимолетно, което дава основание черният лешояд да остане в категория „изчезнал” и в следващото издание на Червена книга на България от 2011 г.
През 2015 г. стартира партньорски проект „Светло бъдеще за черния лешояд” (LIFE14NAT/BG/649), където си партнират Зелени Балкани (www.greenbalkans.org), Фонд за дивата флора и фауна (www.fwff.org), Дружеството за защита на хищните птици (www.bpps.org), международната фондация за опазване на лешоядите (VCF – www.4vultures.org), германската фондация Евронатур (www.euronatur.org) и регионалното правителство на Естремадура, Испания (www.juntaex.es). Проектът е финансиран по програма ЛАЙФ на ЕС и цели възстановяването на вида в България като гнездящ с помощта на реинтродукция (освобождаване на птици, отгледани в неволя, или чрез доставяне н птици от други райони). Така през 2018 г. започва вноса на индивиди от Естремадура (Испания) и различни европейски зоопаркове и освобождаването им в Източна Стара планина (край Котел и в Природен парк „Сините камъни”), и Природен пaрк „Врачански Балкан”.
Възстановяването на изчезнал вид в раден район не е еднократен акт. В предварителните проучвантия за възможността това да се случи бяха заложени следните параметри:
1. Да се задържат повече от един индивид, а най-добре минимум 8 индивида в района на освобождаване;
2. Видът целогодишно да присъства в района на освобождаване;
3. Да се формират двойки, които се държат задено;
4. Формираните двойки да демонстрират брачно поведение (заемане на територия, строеж на гнездо, брачни полети и копулации);
5. Да снесат яйце;
6. Да отгледат малко;
7. Минимум 5-6 малки да се отглеждат годишно в територията на освбождаване и този брой да е по-голям от загубите на индивиди по различни причини.
Към края на 2019 г., след освобождаване на общо 18 птици, беше постигната целта в т.1 за Източна Стара планина, а към края на 2020 и т.2, и т.3. През 2020 г. освобождаването на 10 черни лешояда във Врачанския Балкан доведе до постигане на т.1 за Природен парк „Врачански Балкан”.
В началото на 2021 г. и с напредване на размножителния сезон общо три двойки черни лешояди започнаха гнездова активност. Две двойки в Източна Стара планина заеха гнезда (изкуствени платформи, нарочно направени от екипа на проекта) и активно ги надграждат. При една от двойките беше наблюдавана и копулация. В същото време има една сформирана и строяща гнездо двойка и във Врачанския Балкан. Това са първите активни гнезда на вида, наблюдавани от 28 години в България и първите въобще, установени и фотографирани в Стара планина.
Това е преломен момент в процеса на завръщане на вида, защото дори тази двойки и да не успеят да отгледат малки още тази година (поради младост и неопитност), то поне знаем, че вече са приели района на Източна Стара планина за свой дом и е твърде вероятно и следващите етапи на възстановяването на вида в страната да се случат.
Друг важен момент е, че птиците одобряват и заемат гнезда на листопадни видове дървета, какъвто е зимният дъб. В Испания също има гнезда на дъбове, но това са вечнозелени видове като пърнара и корковия дъб. В Дадя (Гърция) гнездят изключително на борове, а в Турция и Грузия на борове и дървовидни хвойни. Тази особеност водеше до очакването в екипа на проекта, че птици, отгледани и импринтирани на средиземноморски горски гнездови субстрат, е малко вероятно да приемат да гнездят на широколистен субстрат от континеталния пояс, и че вероятно ще търсят да построят гнездата си на борове. Въпреки че изкуствени платформи бяха посторени и на борове, досега двете двойки заеха гнезда на листопадни дъбове. Това дава добра перспектива, че България и други стани с преобладаващ континентален климат и растителност ще могат да предоставят условия за черния лешояд и той да се възстанови в части от историческия си ареал, откъдето е изчезнал поради човешка намеса.
Днес, макар да липсват гигантските дъбове и брястове по равнинни и полупланнски места, явно все пак има места, които с целенасочено управление могат да бъдат заети отново от черния лешояд и видът да се завърне в българската орнитофауна, което след последните новини е все по-близо.
Източник: https://greenbalkans.org