ПОРТАЛ СЗ - PortaLSZ.com
*
По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Стара Загора през четвъртото тримесечие на 2020 г. е 37,
със 152 новопостроени жилища в тях. Спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. броят на сградите е без промяна, но жилищата в тях нарастват със 70, или с 85.4% (фиг. 1).
От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Стара Загора през четвъртото тримесечие на 2020 г. най-голям е относителният дял на жилищните сгради със стоманобетонна конструкция - 94.6%.
Най-голям е делът на новопостроените жилища с две стаи - 50.0%, а най-малък на едностайните жилища - 0.7%.
Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 138 сгради с 1 058 жилища, Пловдив - 130 сгради с 820 жилища, и Бургас - 128 сгради с 492 жилища в тях.
Общата полезна площ на всички новопостроени жилища в област Стара Загора през четвъртото тримесечие на 2020 г. е 13 492 кв. м, което е с 28.5% повече в сравнение със същото тримесечие на 2019 г., а жилищната площ нараства с 22.8% и достига 11 449 кв. метра.
Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 128.1 кв. м през четвъртото тримесечие на 2019 г. на 88.8 кв. м през същото тримесечие на 2020 година.
Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Габрово - 196.6 кв. м, и Смолян - 161.7 кв. м, а най-малка - в областите Варна - 72.0 кв. м, и
Пазарджик - 74.2 кв. метра.
Методологични бележки
Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.
В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 г. площта на кухните с площ над 4 кв. м се разглежда отделно.
Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.
Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.
Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.
#
